Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
Нещо повече. Продължавайки най-внимателно изчисленията си, в относителни числа, офицерите и кандидатите дадоха само убити почти два пъти повече. Процентно убитите подофицери и войници към убитите офицери и кандидати както 59: 100 или три към пет!
Пред езика на цифрите и непобедимият отстъпва!
Ако зимата бе тежка, какви приятни бяха пролетите! Полето се подмладило. Въздухът се опил. Небето засияло. Розови дни. А нощи!
Земята погребва, но тя и ражда. Мак, мак! Да му е драго на човек да бъде на открито. Щъркели, кацнали на някой полуоцелял комин, на една оцеляла стена от неоцеляла къща! А ято диви гъски!
Войниците се радват. Всеки си спомня нивата, ливадата, градината, веселбите и потта. Войниците се натъжават. Всеки си спомня дома.
Но и тук имаме свой дом. Имаме градини, ливади, ниви. И у нас работна ръка работи: работна уста иска да яде. Готвим, приготвяме за есента, зимата.
Но ако пролетта мине, замине, настъпва лятото. И то има прелести. Само нощите ако си припомня, изкупват и горещия ден, и горещата пръст.
През лятото на първата година прекарахме три седмици поддръжка край самата Черна. Само две роти — трета и четвърта. Само двама офицери — Власев и аз. Това са от най-хубавите ни дни през войната.
Ниски височинки ни пазят от погледа на противника, а и по права линия сме далеч дори и за най-точните му телеметри. Опасност има само от аеропланни погледи.
Но жилищата ни са ниски, майсторски прикрити и се равняват с околната природа.
Каква радост бе това за войниците! Наистина нощем копаехме окопи — задни линии. Но през деня, след като всички са се наспали!
Ужасна горещина. Куртки, панталони — всичко е хвърлено. Пак е топло. Още нещо се хвърля. Пак е топло. И то се хвърля. Нали войниците желаят?
Колкото една част е по-дисциплинирана, толкова е по-разумна. Колкото е по-разумна, толкова по-малко желания проявяват. Там или началникът трябва да отгатва, или щом бъде замолен, веднага да разрешава.
На войниците се казва, че могат да ходят боси, без ризи, само фуражките да не забравят, слънцето е невъзможно, да не слънчаса някой.
И ето сега няколко възрастни деца изявяват желание да се почувствуват съвсем като деца, да свалят и последната завеса — бяло-сиво-розово-разноцветно-многоцветно-безцветната и обезцветяла принадлежност!
Дадено!
Виждали ли сте подобна войска? И това е първа дивизия! Яви се някой по служба и козирува. На главата му фуражка. А от нея надолу, до пръстите на краката — нито сантиметър чужда материя!
Че лежане падна! Че спане падна! Че къпане падна! Черна не била толкова черна! Дяволът е черен!
Пък и риба има. И тя черна, но сладка. Риба като риба. По-сладка от риба. Това е и сладосттай. Сам да си я наловиш и след като сам си я опекъл, сам да си я изядеш. Не сме егоизи, бихме ви дали, защо не, заповядайте! Казахте ли нещо?
Към тия общи за всички ни удоволствия ние прибавяхме още едно. Като се качим на конете… голи, разбира се, не конете, те си имат седла… ние си имаме седла, конете си имат голи всадници.
Виждали ли сте подобна войска? И това е първа дивизия! Ако бе се явил дружинният, бихме му козирували. На главата ни фуражка. А от нея надолу, до пръстите на краката — нито сантиметър чужда материя!
И за нас, и за войниците тия три седмици бяха рай и царство — райско царство!
Войниците… Наш Петрун ще бъде скоро изтеглен. Горд, че син му е вече на фронта — в 6 полк и на позиция, — иска разрешение. Дадено. Раницата, пушката, билета и — хайде Височините! Петрун ги взема наведнъж. Къде тъй бе, старче? — Баща тий стар!
Там бива посрещнат от цялата рота. Зачисляват го на храна и с пушката, и той като другите, като момчетата, до собственото си момче, пази една седмица позицията… Виждали ли сте баща и син в една и съща галерия? — Виждали ли сте баща и син в една и съща бирария!
Не само окопите, ходовете, землянките, галериите, телените заграждения, не само нивите, ливадите, градините — и замъците си в Беранци сами ние построихме: строевите с нестроевите.
Строеви, нестроеви — на Южния фронт това много не се чувствуваше. Защото от строя бяха пратени по-възрастните или по-слабите, а от нестроевия взвод ни пристигнаха един от друг по-стегнати, разумни и надеждни строеваци. Затова, когато „нестроевите“ пристигнаха на позицията, все едно че бяха строеви, дошли от поддръжка.
Имахме само неколцина, които не бяха сменени. Но те бяха готвачи и готвеха добре. Кой иска? Всички мълчат. Защото още след дебюта веднага щяха да видят наново позицията. „Я си сѐда язе туа — си казваше всеки, — що ми трѐбва тая нощ да пътувам до Могила или до Беранци, па утре да се връщам. Досега две години не се орезилих, сега за два часа да стана за резил!“