Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
Случи ми се да пътувам по буря до Янка, веднъж пеш — с войниците, друг път в кабриолет — с другари. Снегът буквално щеше да ни зарине. Нещастните коне едва си пробиваха път в гора от сняг. Невидено у нас зрелище!
А когато бях с войниците, без малко снежната виелица не ни отвлече. Грозни виелици имало у тая пуста Рома̀ния!
В също такива ужасни дни начело с музиката заминахме за България. Снегът напълнил не само очите и ушите, но и духовите и още неиздухани инструменти! Как да не си спомня това!
— Дека да е сега музиката туа, не да ми свири у Беранци, па да се разиграем, да видиш какво се казва температура!
— Музика ли е, не ми я хвали — намесва се друг, — помниш ли в Рома̀ния, кога за Янка…
Браво бе, музиканти! Най-после и вие разбрахте що е неприятел. И за вас настъпи време да изпълните отечествения си дълг. Смели и бодри на поста си! А то духа ли, духа. А вие духате ли, духате. Вие духате, то духа, ха да видим кой кого ще издуха!
Нова година ни завари на позиция. Вечерта срещу нея се прибрах след първата обиколка в преждевременния си гроб и тъкмо да затворя вратата: Мяу, мяу — коте.
Живо същество! Откъде бе дошло? Сигурно с кухните. Но за кого, как е избягало, как попадна при мен? Вдигнах го. А то изстинало, огладняло, измършавяло!
Нахраних го, напоих го и то легна в обутите ми крака и замърка. Лампата светеше. Печката гореше. Котето мъркаше. Така посрещнах Нова година. Тръгнах в нова обиколка. Какво да занеса на войниците! Нямах нищо. Взех котето. Войниците от всеки пост го посрещаха с такава радост! Я! Коте на позицията!
На позицията нямахме котка, и то не само ние, не ми е известно някоя от ротите да е имала. Войниците оставиха пушките, забравиха противника. Всеки вземаше котето, милваше, галеше го, искаше да го стопли. „И аз имам котка!“ „И ние имаме котка.“ „Брат ми има котка!“ И тъй нежно го вземаха, и тъй нежно му говореха, като че казваха: „И аз имам дете.“ „И ние имаме деца.“ „Брат ми има дете.“
По фронта на цялата рота — постове, дежурни отделения — всичко се оживи при вида на това коте. Всеки се почувствува у дома, край своите, близките. Котката създаде за всички тая илюзия.
Така посрещнахме Новата 1918 година!
Не само войниците, и офицерите не спят. Цяла нощ облечени, опасани — всички са бодри. Обикалят и все сред войниците. Отбият се до бетона, хапнат или се изтегнат, четат и отново в обиколка. Не е въпрос за проверка. Всичко е на мястото си, всичко е в ред. Офицерите не отиват да видят войниците. Отиват, за да може войниците да видят офицерите. Така за всички участта е еднаква. И затова фронтът се държи. Противникът знае къде какви са частите. Къде офицерите спят и къде не спят.
Никой не може да ме разубеди. Напразно времето си ще похаби. Само тая част е будна, в която офицерите са будни.
Преди отличният български войник да разбие румънския войник, отличният български офицер би румънския офицер.
Наистина, когато румъните бягаха — бягаха. А преди да бягат? А когато не бягаха?
След упоритото им, някъде много упорито държане, въпреки огромното им числено превъзходство, въпреки по-голямата им на много места и твърде често отлично стреляща артилерия, въпреки унищожителните им картечници, защо пак ние победихме? Питайте и най-скромния ни войник: „Каквито усилия, какъвто напън да правех, се офицерът беше пред мен!“
Това е слава за офицера!
Това е слава за войника!
Това е слава за щика!
Това именно напред войника тика!
Книгата ми е обща. Ако сега за случая — румъни-българи — може да изглеждам убедителен, какво би било да си дам свобода на израза?
Но на втория въпрос. Както на първия — офицерите напред! Тъй и на втория — цифрите напред!
На Северния фронт — Добруджа и Румъния — нашият полк даде убити и ранени подофицери и войници 50% — точно петдесет на сто.
Убити и ранени офицери и офицерски кандидати 58% — точно петдесет и осем на сто!
Ако подофицерите и войниците дадоха само през втория от трите периода на войната огромни, тежки жертви, офицерите и офицерските кандидати не само не останаха назад и в жертвите, но напротив — и тук излязоха напред. Напред пред подофицерите и войниците! Офицерите напред! Ето защо и цифрите напред!