Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Тя се наведе още повече над мен и дървеният кръст, който висеше на врата ѝ, се залюля под носа ми.
– Господин Гран-Дюк – продължи тя, – запазвам си правото да прекъсна едностранно този договор във всеки момент, ако добия впечатлението, че не играете честно... ако видя, че се възползвате от положението. Само че това няма да се случи, нали? Говорили са ми за вас като за човек на честта...
Без договор! Представяте ли си? Бях попаднал на маниачка, която се чудеше как да пилее парите си!
Бе се случило чудо. Бях срещнал една луда жена... Докъде ли бе решена да стигне тя?
– Ще трябва да ида в Турция – вметнах аз, – и да остана там дълго.
– Ще ви се плащат не само уговорените годишни хонорари, но и всички разноски...
Дали да не отида още по-далеч?
– Но аз не говоря турски. Няма да се справя сам...
– Ако е необходимо за разследването, естествено, можете да си наемете сътрудници. Техните разноски също ще бъдат поети...
Свети Боже...
Не бях поставил този въпрос просто ей така, вече си бях наумил поне в началото да работя с един младеж, с когото бях пътувал месеци наред из Централна Азия – Назим Озан, единственият човек във Франция, за когото знаех, че говори турски, и на когото почти имах доверие.
Матилд дьо Карвил ми написа първия чек с колосалната за онова време сума от сто хиляди франка и напусна кантората ми така мрачна, както и бе дошла. Не обърнах внимание на смразяващата атмосфера, която това ледено влечуго остави след себе си в кабинета ми. Имах усещането, че съм напипал златна мина, че съм спечелил голямата награда от лотарията, без дори да съм си купил билет. За първи път името и фамилията38 ми бяха в пълна хармония.
Кредюл, защото вярвах в това разследване и в късмета си, в трамплина към богатството. Гран-Дюк, защото си устроих истинско пиршество, с което отпразнувах късмета си... То продължи три дни и дори не начена сумата от сто хиляди франка...
Ще ми се платят и разноските...
Как можех да отгатна в онзи миг, че ще падна в кладенец без дъно? Че светлината, която ме водеше тогава, щеше да ме повлече към бездната!
Към черната дупка.
И че съм скочил на трамплин, който ме подхвърля към нищото.
37 Кредюл на френски език означава лековерен, доверчив – бел. прев.
38 Гран-Дюк на френски език означава „велик херцог“ – бел. прев.
17
2 октомври 1998 г., 11 часът и 13 минути
Улица „Жан-Мари Жего“ се изкачваше по стръмен наклон и в горната си част бе с петдесет метра по-висока от долната. Стигаше чак до върха на възвишението, откъдето започваше улица „Бют-о-кай“ – малка кокетна уличка, като от пощенска картичка, която създаваше впечатлението, че просто се катери към селския площад, където се намират църквата, кметството и бистрото, а под сянката на платаните – игрището за петанк. И това насред Париж! Maрк познаваше бегло мястото и знаеше, че „Бют-о-кай“ е един от последните парижки „квартали“. Една вечер бе дошъл тук в бистро „Времето на черешите“ с приятел състудент да изпият по чаша. Приятелят му бе от хората, които Марк мразеше – буржоа, син на дипломат или нещо подобно. Той му бе обяснил, че на хълма не се допускали строителни предприемачи, защото поради подземните варовикови пластове не било възможно високо строителство. Марк бе запомнил и че къща в този буржоазен квартал струва цяло състояние.
Младежът изкачи последните стъпала и се озова на върха на хълма.
Като се държеше с едната си ръка за перилата, той отново взе телефона с другата и изпрати ново съобщение на Лили. Същото като предишното. Беше го запазил. Лили, обади ми се, по дяволите! Отново прегледа грижливо телефона си. Напразно. На гласовата му поща нямаше нови съобщения...
Улица „Бют-о-кай“ бе празна, с изключение на потока клиенти пред хлебарницата. Някой непрекъснато влизаше или излизаше, очевидно от цялата улица търговията вървеше само там. За останалите търговци бе още рано, а ресторантите изглеждаха празни. Марк тръгна по улицата и вдигна очи към фасадите на сградите, после се отправи към номер 21. Видя малка едноетажна къща, кацнала насред очарователна градинка с площ около двадесет квадратни метра. Тя приличаше на миниатюрен павилион и би изглеждала смешна във всеки селски район на Франция. Тук обаче от нея лъхаше невероятен лукс! Самостоятелна къща на един етаж, при това – заобиколена от градинка. Въпреки стоте хиляди франка годишно, плащани от Матилд дьо Карвил, тя бе твърде скъпа за възможностите на Гран-Дюк. Марк продължи да оглежда къщата. Зелените ѝ капаци бяха затворени. Той натисна звънеца, поставен между малко ръждясалата желязна пощенска кутия и леко олющената лакирана входна врата.