Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Никой.
Почака една минута и позвъни отново. Без успех. Объркан и смутен, прокара ръка по косата си. Нормално бе Гран-Дюк да не си е у дома. Тогава Марк огледа по-внимателно къщата, като очакваше да му хрумне нещо. После тръгна бавно по улицата.
Скоро решението дойде от само себе си.
От дясната страна на къщата едно от малките прозорчета бе счупено в ъгъла. С малко късмет би могъл да пъхне там ръката си, да хване дръжката от вътрешната страна, да отвори прозореца и да влезе у Гран-Дюк. Марк обърна глава. Никой на улицата не му обръщаше внимание. Без да се колебае, той прескочи бялата каменна оградка, за да се скрие от недискретни погледи. После постави ръка върху черчевето и за голяма негова изненада прозорецът се отвори. Нямаше нужда да си пъха ръката през отвора на счупеното стъкло. Прозорецът бе само притворен! За миг Марк се зачуди на това невероятно стечение на обстоятелствата и на непредпазливостта на детектива. Но само за миг. В следващата минута вече се промъкваше в къщата.
Копелето е у Гран-Дюк – помисли Малвина. В огледалото за обратно виждане бе проследила как Марк се приближава до къщата и прескача каменната ограда. Като плъх! – каза си тя. А носеше и раница на гърба. При всички случаи тетрадката на Гран-Дюк бе вътре. Всичко се развиваше добре. Малвина се опита да се размърда малко, като опря глава във вратата на колата и поизпъна краката си. Тилът я болеше, защото се бе свила под волана, но не ѝ пукаше. Съгласна бе да остане така часове наред и до края на живота си да носи минерва39, само и само да приклещи Марк Витрал на излизане, да разтвори гадната тетрадка, да къса една по една страниците ѝ, бъкащи от лъжи. Както вадят ноктите на някого, който не иска да говори. Един по един. Пръст по пръст. Да държи Витрал под прицел, за да го накара да проговори. Малвина импровизираше, но щом настъпеше моментът, щеше да определи правилата на играта. Представяше си я извънредно садистична и се канеше да се забавлява.
Миризмата на пушек и изгоряло веднага задуши Марк. Вероятно камината бе горяла в продължение на часове, без помещението да се проветри. Марк се закашля. Бе влязъл в нещо като килер, където бяха наредени консерви и различни градинарски сечива и инструменти. Той блъсна вратата и се изкачи по трите циментови стъпала. После отвори някаква друга врата, която го отведе направо в хола на Гран-Дюк. Миризмата на пушек стана още по-осезаема. Марк се закашля по-силно. Погледът му бе привлечен от голямата камина точно срещу него. Очевидно там са били изгорени килограми хартия. Забеляза кутиите за архиви върху паркета. Гран-Дюк очевидно бе разчиствал документите си, и то съвсем скоро!
Марк нямаше време да осмисли това, което виждаше, защото странен шум привлече вниманието му. По гърба му полазиха тръпки. Вдясно, точно зад него, се чуваше ритмично тракане. Шумът се повтаряше на кратки интервали и наподобяваше механизъм на играчка. Марк се обърна и застана нащрек. Видя гигантския вивариум, в който почти всички водни кончета лежаха неподвижни върху влажния под. Той се приближи. Само най-голямото конче, чието тяло бе червено-златисто, все още правеше мъчителни усилия да полети. Сякаш бе открило новото присъствие в стаята и се надяваше да получи помощ. Затова мърдаше вяло крилцата си, които безпомощно се блъскаха в стъклените стени на вивариума. Марк постоя няколко минути, без да мърда, хипнотизиран от отчаяните му движения. Водно конче! Затворник! Почти мъртво като останалите насекоми. Без повече да се бави, Марк се приближи и хвана с две ръце стъкления капак на вивариума. Бе доста тежък, но бе само поставен отгоре. Така че младежът го повдигна без усилие и го подпря на най-близката стена. Усетило свежия въздух, кончето излетя. Марк проследи с очи летежа му – отначало бе малко несигурен, но бързо стана величествен. Кончето летя дълго и най-сетне се настани върху полилея в салона.
Въпреки напрежението, сърцето на Марк малко глупаво се размекна от нежност. Той изпита огромна, почти момчешка радост, че е спасил червеното насекомо.
Ами неговото Водно конче!
Никога не би помислил, че Кредюл Гран-Дюк колекционира водни кончета. Но защо ги бе оставил да агонизират?!
Марк разгледа внимателно кабинета на детектива. Всичко бе подредено безупречно: моливите, блокчетата с листчета за бележки, нестандартната малка бутилка от вино, която бе празна, чашата. В „декора“ имаше нещо странно. Всичко говореше, че Гран-Дюк се е канел да изплати дълга си по случая. Изгорените архиви. Пожертваните насекоми. Също и завещанието му – тетрадката, която Марк носеше в раницата си, завършено от детектива през нощта, когато Лили бе навършила осемнадесет години. Тетрадката, която ѝ бе изпратил на другата сутрин.