Последната кралица на Индия

Препрочетох и двете писма, а след това ги запечатах с восъка на рани. Ануджа щеше да бъде на седмото небе от възторг, че получава писмо от двореца в Джанси. После забелязах, че Джалкари държи своите писма незапечатани и я попитах защо.

Тя погледна към Гопал, който току-що беше влязъл и се беше настанил до Кахини, и отговори:

— Плащам на частен куриер да доставя писмата ми. Не е зле и ти да помислиш за тази възможност. Господарят на писмата отговаря за цялата кореспонденция, така че всяко писмо, което влиза или излиза от двореца, минава през ръцете му и се чете от него.

Нямах какво да крия. И въпреки това, след като Джалкари не вярваше на Гопал, може би и аз не трябваше да му вярвам.

— Колко струва частният куриер?

— Три анни — отговори Джалкари.

Това беше цената на евтина гривна. Но все пак аз пестях за зестрата на Ануджа, а и имах нужда от най-малко две нови ангарки, при това съвсем скоро. Освен това макар и със срам признавам, че през главата ми мина и мисълта за онази книжарница в града, с табелата в синьо и златно. Дори Гопал наистина да прочетеше писмата ми, какво толкова щеше да научи за мен?

— Може би някой друг път — реших сега.

Джалкари се смръщи, но не каза нищо повече.

После аз взех писмата си и ги пуснах в отворената платнена торба на Гопал с думите:

— Нали ще ги доставите?

— Лично ли? — изгледа ме надменно той. — Не, разбира се. Но ще се погрижа да стигнат до крайната си цел.

— Винаги ли е толкова нацупен? — попитах аз Джалкари, когато се върнахме в дургавас.

Тя приседна на леглото ми и отговори:

— Убеден е, че в предишния си живот е бил раджа — засмя се и добави: — Долу-горе като Кахини.

— Май това е проблемът и на баба ми — подметнах шеговито аз.

— С нея не се разбирате, така ли?

Макар и съвсем неволно, когато отговорих, гласът ми изведнъж стана доста по-тих и по-предпазлив, сякаш баба ми беше тук, в стаята.

— Не, не се разбираме. Доколкото знам, когато съм се родила, е предложила да се прибегне до опиум.

— Моята също — кимна Джалкари. — Не е искала внучка. Баща ми обаче не е имал нищо против.

— Също като моя — усмихнах се аз.

— А твоят е имал дори две дъщери! — изтъкна тя. — Сестра ти като теб ли е?

— Тъкмо обратното — тя е сладка, красива и благовъзпитана. Някой ден от нея ще излезе много добра съпруга. Точно затова съм тук.

— Невероятен жест от твоя страна!

— Е, не съвсем. Имаше и доза егоизъм в решението ми. Пък и великият ми избор се състоеше само от два варианта — тук или в храма.

— Да — кимна Джалкари. — Почти за всяка от нас в тази стая вариантите са абсолютно същите — тук или в храма.