Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Каня сбърчи чело и загреба парченце риба с лъжицата си.
Джайде поклати глава, остави приборите си на масата и каза:
— Какво има? По-мрачна си от обикновено, ако изобщо е възможно такова нещо. Все едно току-що сме погребели брат по оръжие. Какво те безпокои?
— Нищо. Наистина. Просто не съм гладна.
— Говори, лейтенант. Искам да си откровена е мен. Това е заповед. Ти си добър офицер. Тъжното ти лице не ми харесва. Не искам никой от хората ми да е тъжен, дори онези, които са от Исаан.
Каня пак сбърчи чело. Джайде я гледаше как обмисля отговора си и се зачуди дали поне веднъж в живота си е бил и наполовина тактичен колкото тази млада жена. Едва ли. Открай време беше рязък, груб дори, и лесно се ядосваше. Не беше като Каня, сериозната Каня, винаги хладнокръвна. Студено сърце и никакъв усет за хубавата страна на живота.
Чакаше с надежда най-после да чуе историята ѝ, пълната история на живота ѝ с цялата ѝ човешка болка, но когато най-после заговори, тя го изненада. Гласът ѝ беше съвсем тих, почти шепот. Сякаш бе толкова засрамена, че с мъка произнасяше думите.
— Някои от мъжете се оплакват, че не вземаш достатъчно подаръци на добра воля.
— Какво? — Джайде я зяпна опулен. — Няма да участвам в такива неща. Ние сме различни. Не сме като другите и се гордеем с това.
Каня кимна.
— Да. И вестниците и шепниците те обичат тъкмо затова. И хората също.
— Но?
Лицето и се изопна страдалчески.
— Но вече не те повишават, а мъжете, които са ти верни, нямат финансова изгода от покровителството ти и губят желание за работа.
— Стига бе, ами това? — Джайде потупа торбата с пари, която стискаше между коленете си. Парите, които бяха конфискували от ветроходния кораб. — Отлично знаят, че ако някой е в нужда, ще му се помогне. Имаме предостатъчно за всеки, който закъса.
Каня сведе поглед към масата и прошепна:
— Някои казват, че предпочиташ да задържиш парите за себе си.
— Какво?! — Джайде я изгледа сащисано. — И ти ли мислиш така?
Каня сви умърлушено рамене.
— Не, разбира се.
— Да, не би си го помислила, знам. Ти си добро момиче. Справяш се чудесно с работата си. — Усмихна ѝ се. Изпитваше искрена симпатия към младата жена, която беше дошла в групата му гладна, изпълнена с преклонение към него и шампионските му титли, копнееща да му подражава.
— Правя каквото мога да смажа слуховете, но… — Каня отново сви рамене. — Кадетите казват, че да служиш под командването на капитан Джайде е като да слабееш заради червеи аках. Работиш и работиш, а ставаш все по-гърчав и по-гърчав. Момчетата ни са добри, но няма как да не се срамуват от старите си униформи, като гледат колосаните нови дрехи на колегите си от другите отряди. Когато карат велосипеди, а колегите им яхат пружинникови скутери.
Джайде въздъхна.
— Помня времето, когато белите ризи бяха на почит.
— Човек трябва да яде.
Джайде въздъхна отново. Взе торбата и я бутна към Каня през масата.
— Вземи я. Раздели парите поравно между хората. Кажи им, че са награда за храбростта им снощи. Свършиха добра работа.
Тя го погледна изненадано.
— Сигурен ли си?
Джайде сви рамене и се усмихна; мъчеше се да скрие разочарованието си. Знаеше, че това е най-добрият начин, но въпреки това беше неизмеримо натъжен.
— Защо не? Те са добри момчета, както сама каза. Пък и благодарение на тях фарангите и търговското министерство в момента се гърчат. Добра работа свършихме.
Каня се поклони дълбоко — сведе глава и вдигна събраните си длани към челото си.
— О, стига глупости. — Джайде ѝ наля още бира и остави празното шише настрани. — Май пен рай. Да не ти пука. Това са дребни неща. Утре ни чакат нови битки. А за тях ще ни трябва подкрепата на добри и лоялни хора. Не бихме могли да надвием „АгриГен“, „ПурКал“ и другите световни убийци, ако не нахраним приятелите си, нали така?
8.
— Аз изгубих трийсет хиляди.
— Петдесет — измърмори Ото.
Луси Нгюен погледна към тавана.
— Сто осемдесет и пет? И шест?
— Четиристотин. — Куойл Напиер остави чашата с топла бира „Сато“ на ниската масичка. — Аз изгубих четиристотин хиляди сини банкноти от проклетия дирижабъл на Карлайл.
Цялата маса потъна в смаяно мълчание.
— Мили боже. — Луси тръсна глава. Алкохолът толкова рано следобед започваше да ѝ действа. — Какво толкова си прекарвал незаконно — резистентни към сибискоза семена?
Събеседниците се бяха излегнали на верандата на „Сър Франсис Дрейк“ — всичките петима, или Фарангската фаланга, както ги беше кръстила Луси, — зяпаха нажежената пещ на сухия сезон и се напиваха до безсъзнание.
Андерсън се беше изпружил като тях на стола си, слушаше с половин ухо завалените им оплаквания и размишляваше отново за произхода на нгото. На пода в краката му лежеше още една торба с червените плодове, а в главата му упорито се въртеше усещането, че отговорът на загадката се крие някъде много наблизо, буквално под носа му, но той е твърде тъп и не го вижда. Пиеше топло кхмерско уиски и мислеше.