Империя на бури

– Нито едно от двете – отсече капитанът. – Просто е минавал покрай армадата, но щом е била на толкова открито място, едва ли мисията й е тайна. Само толкова знаем. Може пък да са готвили корабите за друга война.

Лицето на кралицата му не разкри нищо изпод сянката на качулката. Едион извика същата безизразност по своето.

Само че нейното запази равнодушието си през целия обратен път и в часовете след това, докато точеха оръжията си, както и когато отново излязоха на улицата, този път под прикритието на нощта. Ако Майев наистина събираше армия, за да ги нападне...

Елин спря на покрива – беше увила ярката дръжка на Голдрин с парче плат, за да скрие блясъка й – и Едион надникна отвъд тъмната й фигура към адарланските стражи, патрулиращи пред стените на храма на няколко метра под нея.

Братовчедка му обаче извърна глава към океана, сякаш погледът й стигаше чак до армадата на Майев. Ако безсмъртната кучка се съюзеше с Морат... Но нима можеше да е толкова глупава? Двамата зли владетели щяха да се унищожат един друг в надмогването си до властта. А покрай това и континента.

Мрачен владетел и Мрачна кралица, обединени срещу Носителката на огъня...

Трябваше да действат бързо. Да отрежат главата на едната змия, преди да посегнат на другата.

Чу се шумолене на плат и кожа и Едион надникна през рамо към Лизандра, която също очакваше сигнала на Елин. Беше в пътническото си облекло – леко поизносено и мръсно. Цял следобед бе чела някаква вехта книга. „Забравените същества от дълбините“ или нещо такова. Устните му потрепнаха в усмивка, като се замисли дали бе заела, или откраднала стария том.

Тя надзърна към тъмния силует на Елин върху покрива. После се покашля тихо и заговори с глас, който нито кралицата, нито войниците отвъд улицата можеха да чуят.

– Прие повелята на Дароу твърде спокойно.

– Не бих нарекъл нищо от случващото се спокойно.

Но Едион знаеше за какво говори хамелеонката. Откакто Роуан бе заминал и бяха получиха новината за разгрома на Рифтхолд, Елин като че ли отсъстваше духом. Струваше му се някак отчуждена.

Бледозелените очи на Лизандра го приковаха на място.

– Това е затишието преди буря, Едион.

Всичките му хищнически инстинкти се пробудиха.

Погледът на Лизандра отново намери стройната фигура на Елин.

– Задава се буря. Страховита буря.

Не говореше за злите сили в Морат, нито за кроежите на Дароу в Оринт, нито за армадата на Майев, а за приклекналата върху онзи покрив жена, вкопчила пръсти в ръба му.

– Нали не се боиш от...?

Той не можа да довърши. Беше свикнал хамелеонката неотлъчно да пази гърба на Елин и безспорно одобряваше идеята. Роуан от дясната й страна, Едион от лявата, а Лизандра зад гърба й: нищо и никой нямаше да докопа кралицата им.

– Не, в никакъв случай – отсече Лизандра. Нещо се отпусна в гърдите му. – Но колкото повече мисля за това, толкова повече... толкова повече ми се струва, че всичко е било планирано, наредено още преди време. Ераван е разполагал с десетилетия, преди Елин да се роди: десетилетия, в които не е имал врагове с нейната сила или тази на Дориан. А решава да нападне сега? В момент, когато на земята се е появила Носителка на огъня?