Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Покоят на мъртвите не трябваше да бъде нарушаван. Погледна отново към каменните ракли и освободи братята, с изключение на помощника си. Искаше да поговори с него насаме.
Младият мъж се приближи.
— Кажи ми, Джефри — заговори сенешалът, — крояхте ли нещо с магистъра?
Тъмните очи на мъжа изразяваха изненада.
— Какво искате да кажете?
— Карал ли те е магистърът да изпълняваш някакви задачи напоследък? Хайде, не ме лъжи. Него го няма, а аз съм тук. — Реши, че ако изтъкне поста си, ще му бъде по-лесно да научи истината.
— Да, сенешале. Изпратих два пакета от името на магистъра.
— Разкажи ми за първия.
— Дебел и тежък като книга. Изпратих го, докато бях в Авиньон, преди повече от месец.
— А вторият?
— Изпратих го в понеделник от Перпинян. Писмо.
— До кого беше адресирано?
— До Ърнст Сковил в Рен-льо-Шато.
Младият мъж бързо се прекръсти и потръпна.
— Какво има?
— Магистърът каза, че ще ми зададете тези въпроси. Каза също, че когато ме разпитате, трябва да говоря истината. Но добави, че трябва да бъдете нащрек. Мнозина са тръгвали по пътя, който възнамерявате да поемете, но никой не е успявал. Каза да ви пожелая късмет и Бог да е с вас.
Наставникът му бе велик човек, който явно е знаел много повече, отколкото е показвал.
— Каза също, че трябва да доведете това търсене до край. Това е вашата съдба. Независимо дали го съзнавате, или не.
Бе чул достатъчно. Празната дървена кутия от шкафа в спалнята на магистъра вече имаше своето обяснение. Книгата, която бе търсил в нея, бе изчезнала. Магистърът я бе изпратил извън абатството. С леко махване на ръка сенешалът освободи помощника си. Джефри се поклони и забърза към Златната порта.
— Почакай — спря го сенешалът. — Не ми каза къде си изпратил първия пакет, книгата.
Джефри се спря и се обърна, но не каза нищо.
— Защо не отговаряш?
— Не е редно да го обсъждаме. Не и тук. Толкова близо до него.
Очите на младия мъж се стрелнаха към ковчега.
— Нали каза, че сам той е искал да науча.
Погледът на помощника му бе изпълнен с тревога.
— Кажи ми къде си изпратил книгата. — Макар вече да се досещаше, все пак искаше да го чуе.
— В Америка. На една жена на име Стефани Нел.
20
Рен-льо-Шато, 14:30 ч.
Малоун заразглежда вътрешността на скромната къща на Ърнст Сковил. Видя еклектична колекция от британски антики, испанско изкуство от XII век и не особено впечатляващи френски картини. По негова преценка наоколо имаше около хиляда книги, повечето с пожълтели меки или овехтели твърди корици. Рафтовете покриваха всички стени, а книгите бяха педантично наредени по тема и размер. Стари вестници бяха наредени според годината на издаване. Същото важеше и за списанията. Абсолютно всичко бе свързано с Рен, Сониер, френската история, Църквата, тамплиерите и Исус Христос.
— Явно Сковил е бил познавач на Библията — отбеляза той, сочейки рафтовете с теологически анализи.
— Цял живот е изучавал Новия завет. Той беше източникът на библейска информация за Ларс.
— Къщата не ми изглежда да е претърсвана.
— Може да са го направили много внимателно.
— Вярно. Но какво биха търсили? Какво търсим самите ние?
— Не знам. Знам само, че разговарях със Сковил, а две седмици по-късно вече е мъртъв.
— Какво може да е знаел, че да се наложи да го убият?
Тя вдигна рамене.
— Разговорът ни беше приятен. Най-откровено смятах, че той ми е изпратил дневника. С Ларс работеха в тясно сътрудничество. Но се оказа, че той няма представа, че съм получила дневника, макар да прояви желание да го прочете. — Тя спря да оглежда. — Виж всички тези книги. Бил е напълно обсебен. — Тя поклати глава. — С Ларс години наред спорехме точно на тази тема. Винаги съм смятала, че пилее академичните си способности. Беше добър историк. Можеше да печели прилична заплата в някой университет, публикувайки достоверни проучвания. Вместо това кръстосваше света, за да гони сенките.
— Беше автор на бестселъри.
— Само първата му книга. Парите бяха още един повод за постоянни спорове.
— Звучиш като жена с много разочарования.
— Ти не си ли изпитвал такива? Помня, че прие развода с Пам доста тежко.
— Никой не обича да се проваля.
— Поне половинката ти не се е самоубила.