Възходът на номер Девет
- Автор: Лор Питтакус
- Серия: Заветите на Лориен #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на номер Девет». Краткое содержание книги:
В пещерата влита ракета и улучва стената близо до Крейтън, при което унищожава издълбаните върху нея рисунки. Силната въздушна струя от взрива запраща Крейтън в средата на пещерата. Тялото му се приземява до синия лоралит. Сандъците се плъзват по пода. Крейтън не помръдва. Стоя като зашеметена — всичко стана толкова бързо.
— Тате — изпищява Елла.
Без да обръщам внимание на стените, които се срутват около нас, изтичвам заедно с Елла към Крейтън. Тя хваща едната му ръка. Поставям ръце върху тялото му и затварям очи. Опитвам се да доловя някакъв признак за живот. Какъвто и да е, нещо, което да лекувам, но не усещам нищо.
— Спаси го! — проплаква Елла. Малкото ѝ лице е изкривено от мъка. — Марина, моля те, ти можеш да го направиш! Можеш да го вдигнеш на крака!
— Опитвам се. — От гърлото ми излиза ридание. Той е мъртъв. Нейният сепан си отиде.
— Само се съсредоточи, както направи с Осем. Ще успееш, ти го можеш! — Елла е като обезумяла, гали главата на Крейтън, милва ръцете му.
С крайчеца на окото си виждам как Шест се приближава към нас, без да престава да стреля. Осем се телепортира до мен.
— Можеш да му помогнеш. Давай, Марина!
Заплаквам. Не мога да го направя. Знам, че нищо не е останало, което да лекувам, но продължавам да опитвам, призовавам завета си, умолявам го да подейства. Но Крейтън е мъртъв. Моят завет няма с какво да се свърже в тялото му. Движа ръцете си върху смазания му гръден кош и стомаха. Мога да усетя всяка счупена кост. Елла застава зад мен и се обляга на раменете ми, за да усили натиска на ръцете ми върху Крейтън.
Шест преустановява за момент стрелбата и ме сграбчва за ръката. Тя се вглежда в очите ми. Аз поклащам глава. Елла пада на колене, ридаейки. Тя изпълзява до Крейтън и прошепва в ухото му:
— Позволи на Марина да ти помогне. Моля те, не си отивай. Моля те, тате. — Тя вдига поглед към мен, а от очите ѝ се стичат сълзи. Гласът ѝ е гневен. — Ти дори не опита, Марина! Защо не опита?
Изтривам сълзите си в рамото.
— Опитах, Елла. Опитах, но нищо не можех да направя. Той вече си беше отишъл. Съжалявам. — Сядам на пети, но не отмествам ръцете си от тялото на Крейтън.
Нова ракета улучва далечната стена и напълно я отделя от планината. От изкачването си към пещерата знаем, че отзад е пропаст, дълбока шестстотин метра. Нахлува студен въздух, който ни обгръща. Осем се обръща към Шест:
— Дай ми оръдието. Веднага се връщам.
Шест се поколебава за миг, преди да му го подаде. Осем изчезва. Вдигам очи и го виждам да обикаля около отвора, прехвърляйки се от скала на скала точно преди да се срутят. Дори докато лети, той не престава да стреля. И съвсем скоро два сребристи могадориански кораба избухват в пламъци.
Продължавам да движа ръцете си върху Крейтън, но Шест ме дръпва да се изправя.
— Стига вече. Той си отиде.
Поглеждам надолу към Крейтън, към лицето му с изразителни черти, към гъстите вежди, и си спомням първия път, когато го видях в едно кафене в Италия. Тогава го мислех за най-лошия си враг. Вместо това той спаси живота ми. Протягам ръцете си, за да опитам още веднъж, но Шест ме притиска до себе си. Усещам сълзите ѝ върху врата ми. Устните ѝ докосват ухото ми и тя прошепва:
— Нищо не можем да направим.
Ридаейки, Елла хваща лявата ръка на Крейтън, целува я и я допира до бузата си.
— Обичам те, тате.
— Толкова съжалявам — повтарям аз.
Тя ме поглежда, но не успява да пророни нито дума. Много нежно слага ръката на Крейтън върху гърдите му и преди да се изправи, я погалва още веднъж. Осем се телепортира до нас и връща оръдието на Шест. Нов полъх на ледения вятър преминава над главите ни и от него сакото на Крейтън се разтваря от едната страна. В този момент всички го виждаме — бял плик във вътрешния джоб на сакото. ЗА ЕЛЛА е написано отгоре. Шест го грабва и го тиква в ръцете на Елла.
— Елла, чуй ме. Знам, че не искаш да го изоставиш. Никой от нас не го иска. Но ако не тръгнем веднага, всички ние ще умрем. Знаеш, че Крейтън би искал да сторим всичко възможно, за да оцелеем, нали? — Елла кимва. Шест се обръща към Осем. — Добре, казвай сега как да се телепортираме и да изчезваме оттук. Дали е останало все още нещо от планината, за да ни помогне?