Възходът на номер Девет
- Автор: Лор Питтакус
- Серия: Заветите на Лориен #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на номер Девет». Краткое содержание книги:
Чувам стрелба и далечните крясъци на могадорианските войници. Мога да си представя какви ги твори Шест. Когато се налага, тя е безмилостен воин, изключително опасна за всеки, който е заплаха за нея или за нас.
— Как е той? — пита Крейтън и се навежда над Осем. Той премества погледа си от изкривеното от болка лице на Осем към моето и забелязва паниката, изписана върху него.
Елла хваща здраво ръката на Осем.
— Всичко е наред. Ще те заболи, но после ще се почувстваш по-добре. Повярвай ми.
Забелязвам, че успокоителните ѝ думи достигат до съзнанието му, и той кимва в отговор.
Чува се оглушителен трясък и таванът на пещерата оживява, обсипан с пукнатини, които бързо нарастват. Куполът заприличва на мозайка от отделни парчета, които всеки момент ще полетят надолу. Ето че първото с големина на кола се откъсва и полита към нас. Не искам да прекъсвам оздравителния допир, но се налага да отдръпна ръцете си от Осем, за да фокусирам цялата си енергия да отклоня скалата. Когато отново слагам ръце върху раната на Осем, ми се струва, че започвам всичко отначало. Търся утеха в картината върху стената. Тя може и да изобразява смъртта му, но не и тук и не по този начин.
— Къде е сандъкът на Марина? — пита Елла. — Може в него да има нещо, което да ни помогне.
Крейтън се изправя.
— И двата сандъка останаха от другата страна на пещерата. Ще ги донеса.
— Не! — Елла го хваща за ръкава, но той хуква натам.
Наблюдавам безпомощно случващото се. От тавана продължават да падат парчета и Елла вика на Крейтън да се върне и да изчака Шест. Мисълта ми препуска. Шест е сама и се бие с могадорианската армия, а аз знам, че трябва да игнорирам всичко и да съсредоточа енергията си върху Осем. Усещам, че тялото му се предава на болката, а аз, изглежда, не успявам да го лекувам достатъчно бързо, за да го спася. Стискам силно очи и се моля да реагира на завета ми. А после виждам, че раната е възвърнала първоначалния си размер. Сякаш никога не съм я докосвала.
— Елла. — Вдигам към нея очите си, пълни със сълзи. — Нищо не става. Не знам какво да правя!
Гласът на Елла е изпълнен с решителност.
— Ние имаме нужда от него, Марина. Просто се съсредоточи. Можеш да го направиш.
Опитвам се да успокоя дишането си. В същото време виждам как Крейтън избягва на косъм назъбен камък.
— Осем, дръж се. Ще се справя и много скоро ще бъдеш добре — обръщам се към него, защото виждам, че е затворил очи.
Игнорирам шума от атаката, игнорирам истерията, която ме обзема, казвам си: „Мога да го излекувам. Аз ще го излекувам, а Шест ще се справи с могадорианците. Ние имаме мисия, това не е краят“. Изправям рамене, дишането ми се нормализира, между плешките ми се оформя ледена топка. Тя минава надолу по гръбнака ми и изтича през пръстите ми. Силата ѝ почти ме поваля, но пръстите ми са неотлъчно върху раната на Осем. Чувствам как нещо в него се променя и дишането ми се учестява. Сърцето ми бие толкова бързо, сякаш всеки миг ще експлодира, и тогава Осем отваря очи.
— Подейства! — провиква се с пълно гърло Елла.
Завива ми се свят. Олюлявам се, но оставам изправена, докато раната на Осем се затваря. Усещам как под дланите ми счупените му ребра се наместват обратно. След няколко секунди си позволявам да приседна върху петите си. Толкова съм изтощена, че едва държа очите си отворени. Поемам си дълбоко дъх. В това време Осем се изправя до седнало положение. Той докосва мястото на раната, опипва ребрата си, а после посяга и хваща ръката ми.
— Никога досега не съм усещал нещо подобно — казва той с огромно изумление. — Не знам как да ти благодаря.
Отварям уста да отговоря, но в този миг се появява Шест. В ръцете си държи могадорианско оръдие. Лицето ѝ е покрито с черна пепел. Едва си поема дъх, но иначе е спокойна.
— Отблъснах ги, но няма да откажа малко помощ.
— Веднага. — Осем се изправя на крака.
— Имах предвид Марина — казва Шест, на която е достатъчен един поглед, за да разбере, че Осем не е в състояние да помогне на когото и да било. Чувствам се поласкана, че иска да се бия редом с нея, но усещам, че нямам сили дори да се изправя. — Къде е Крейтън? — пита тя и се оглежда.
Съсредоточена върху лечението на Осем, съвсем съм забравила за него. Правя бърз оглед точно навреме, за да го видя как издърпва сандъците изпод някакви отломки. Шест се насочва към него да помогне, когато нова експлозия взривява онова, което е останало от тавана. В пещерата политат огромни парчета бяла скала и дъжд от куршуми. Осем се надвесва над Елла и използва телекинеза, за да отклони отломките и обстрела. Шест насочва оръдието към открилото се небе и започва да стреля. Високо над нас проехтява нова експлозия и няколко секунди по-късно един сребрист космически кораб, подобен на онзи, който видях на дъното на езерото, се разбива в раздробената планина точно над нас. Някакъв окървавен могадориански войник се опитва да се измъкне от каютата. Изправям се на крака в мига, в който той пробива дупка в предното стъкло. Но преди да успее да се измъкне, аз използвам телекинезата си, за да преместя два големи камъка и да го размажа между тях. Към земята се стеле облак пепел.