Възходът на номер Девет

Смъквам се от леглото и се запрепъвам по коридора. Виждам Бърни Косар да унищожава размразена пържола на пода. Моята пица още вдига пара върху масата. Твърде отдавна не бях сънувал Анри и ми е доста трудно да забравя виденията. Докато ям пица, не спирам да мисля за летящите ножове, снега, как си крещяхме един на друг — и тогава ме осенява. Анри спомена таблета. До този момент само го бях разглеждал, нищо друго. А през малкото време, което му бях отделял, бях раздразнен от факта, че не работи. Посягам към сандъка си, отварям го и изваждам таблета.

Изглежда все така вбесяващо неработещ, както и предишните пъти. Един бял, метален правоъгълник с празен екран; безполезен. Нищо от онова, което правя, не го кара да оживее. Обръщам го и оглеждам портовете му. Те са триъгълни, различават се от познатите ми досега.

— Девет! — викам аз.

— Тук съм! — подвиква той от залата за наблюдение.

Напълвам устата си с пица, вземам таблета и отивам при него.

Девет седи в стол с колелца и е вдигнал краката си върху дългата маса с мониторите. Повечето от екраните показват информацията в четири отделни полета. Девет въвежда нещо от клавиатурата в скута му и съдържанието върху екраните се сменя. Нито един не показва нещо интересно.

— Нещо по-специално, което искаш да проверя? — Девет се подсмихва.

— Да. Едно име, „Сара Харт“.

Девет заравя двете си ръце в дългата си черна коса.

— Аах! Ами ти сериозно ли, човече? Да ти имам едностранчивото мислене. Затънали сме до шия в гадости и това ли е първото, което ти хрумва?

— Това е единственото, което ми хрумва — отговарям аз. — Просто го направи.

Девет въвежда името, но за мое разочарование нищо не излиза, освен списък с училищни дейности. Карам го да потърси информация за: Парадайс, Охайо; Сам Гууд; Джон Смит и Анри Смит. Всичко, което се появява, вече съм го виждал: разрушената гимназия, обвинението в тероризъм, наградата, обявена за информация, която да доведе до залавянето ни. Плъзвам белия таблет върху бюрото и го побутвам към него.

— Слушай, Девет. Имам нужда от помощта ти за това чудо.

Разказвам му за видението си и за Анри, който ми говореше за таблета.

— Човече, давай го малко по-спокойно! — съветва ме Девет. — Все забравям колко навътре вземаш тези сънища. Сега ще си пробвам късмета с този таблет.

— Заповядай.

Известно време той го върти в ръцете си и докосва всеки сантиметър от екрана му. После оглежда портовете от задната страна и цъква с език.

— Струва ми се… — Той става и отива в ъгъла на помещението, където са струпани няколко отворени кафяви кутии. Девет преравя двете най-отгоре и продължава: — Помолих да качат нещата, които са пристигнали за Сандор. Исках да видя дали пък няма да открия нещо в тях, което да ми даде идея за нов начин за връзка с останалите… — Той бута настрани първите две кутии и измъква третата. Отваря я, вади отвътре два нови лаптопа и надава тържествуващ вик: — Бинго!

Девет се изправя победоносно, размахал в ръка дебел, черен кабел. Единият му край за моя изненада е оформен като триъгълник — същия като триъгълния порт на моя таблет.