Възходът на номер Девет
- Автор: Лор Питтакус
- Серия: Заветите на Лориен #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на номер Девет». Краткое содержание книги:
— Това откъде се появи?
— Представа нямам. На кораба, с който пристигнахме, имаше сума ти неща. Така и не видях повечето от тях, камо ли да се науча да ги използвам. Няколко пъти се опитах да разбера за какво са, но Сандор някак ги пазеше от мен и така и не стигнах доникъде. Това, което искам да кажа, е, че не правя разлика между устройствата от Земята и нашите, което изобщо не ми помага.
Той донася намерения от него кабел и допира оформения като триъгълник край до порта на моя таблет. И двамата сме затаили дъх, докато Девет пъхва кабела в порта. Краят му пасва и ние въздъхваме с облекчение. Много бавно той поставя другия край на кабела в USB порта на най-близкия компютър. Върху екрана на таблета се появява черна хоризонтална линия, а секунди по-късно — карта на Земята. Една по една се явяват седем сини пулсиращи точки: две в Чикаго, четири в Индия или Китай и една като че ли в Ямайка.
— Хм, пич — обажда се с дрезгав глас Девет, — мисля, че това сме ние. Всичките.
— Мамка му, прав си. Тук сме всички ние — шепна аз. — С това нещо тук нямаме нужда от макрокосмос.
— Я почакай. Има седем точки, но останахме шест — смръщва вежди Девет.
Облягам се назад.
— Нали ти разказах, че е имало и друг кораб.
— Добре, добре — казва той като нетърпелив ученик.
— Ами знаем, че с него е пътувало бебе. А това може да значи, че е успяло да стигне до Земята! Което пък означава…
— Сетракус Ра има насреща си седем, а не шест — прекъсва ме Девет. — Колкото повече, толкова по-весело.
Докато двамата още смиламе новата информация, в десния горен ъгъл се появява малка кутия, в която свети зелен триъгълник. Натискам го и върху картата светват две малки зелени точки. Едната се намира в Югозападна Америка, а другата в Северна Африка, вероятно в Египет.
— Имаш ли идея какво представляват? — питам аз. — Мислиш ли, че са атомни бомби? Мамка му, дали не смятат да взривят Земята?
Девет ме шляпва по гърба.
— Не. Я помисли малко. Една карта, на която сме показани ние, очевидно е предназначена за нас. Бомбите на могадорианците попадат в друга категория. Мисля, че това са нашите кораби, човече!
Онемявам. Но в думите му има смисъл. Ако това е вярно, тогава може да стане истина и още нещо, толкова прекрасно, че не си позволявам да мисля за него. Ако Сетракус Ра умре и Земята бъде спасена, ние бихме могли да полетим обратно към Лориен. Бихме ѝ помогнали да излезе от зимния си сън. Можем да се приберем у дома. Изведнъж отчаяно ми се приисква да разбера точното местоположение на точката, която свети на югозапад, онази, която е по-близо до нас.
— Къде се намира? — питам и я посочвам.
Девет изважда на екрана една карта и казва:
— Онази, която е на запад, е в Ню Мексико, другата е в Египет.
Думите „на запад“ ми припомнят последните думи на специален агент Уокър.
Решението ми е мигновено и окончателно.
— Там трябва да отидем. В Ню Мексико.
Глава 17
В мига, в който Осем се появява в центъра на помещението, облян в кръв, аз се спускам към него и покривам с ръце раната му. Кръвта му се стича между пръстите и по китките ми. При следващата експлозия, която разтърсва пещерата, и двамата падаме на земята.
— Съжалявам — прошепва той. — Сгреших.
— Шшт. Аз мога да те излекувам. Това е моят завет. Само трябва да се отпуснеш за секунда. — Леденият поток протича от пръстите ми към ребрата му и той веднага се сковава от болка. Експлозиите не спират и при всяка една Осем потрепва, но аз се взирам настойчиво в очите му и му внушавам да остане с мен. — Всичко е наред. Шест е тук. Тя може да се справи с това. Всички ще сме добре. — Насилвам се да звуча напълно уверено, опитвайки се да убедя и двама ни.
— Може би това е моментът, в който умирам, може би рисунката не е съвсем точна — обажда се той.
Притискам по-силно и най-сетне усещам, че раната му започва да се свива в резултат на допира ми. Тръсвам категорично глава.
— Не, не е.
В целия този хаос успявам да видя Шест, която избутва Елла и Крейтън зад голяма купчина срутени скали. Тя поглежда към нас двамата и в следващия миг ние се озоваваме във въздуха, пренесени сме при останалата част от групата. Щом Шест ни спуска на земята, тя се обръща към нас:
— Вие останете тук, а аз ще стана невидима и ще проверя как стоят нещата. Оправи го, Марина.
Тя ми намига, а гласът ѝ ми казва, че ще сме добре, ако всички си припомним на какво сме способни. Единственият начин да оцелеем, е да действаме заедно.
— Опитвам се — казвам се аз, но тя вече е станала невидима.
Под ръцете ми белият дроб на Осем се бори за въздух и лицето му посивява. Струва ми се, че органите му се съпротивляват на моята сила. Това не може да бъде. Сигурно е по-тежко ранен, отколкото смятах. Или пък заветът ми не действа. Не. Няма такъв вариант. Обзема ме паника, усещам, че ми призлява. Трябва да се концентрирам върху него, да не позволявам случващото се около нас да ме разсейва.