Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
– Милорд – каза Кристина. – Може ли да ни отделите минута?
– Не, Кристина – пое дъх Емили. – Не може да говориш сериозно! Той ще каже на лорд Дрейвън.
– Не и ако се закълне да пази тайна. Вие сте мъж, който държи на думата си, нали, лорд Саймън?
– Зависи от думата – уклончиво каза Саймън, докато погледът му сновеше между тях. –Надушвам беля в действие, а няма нищо, което да ценя повече от добрата пакост. – Той потри ръце. – Докъде сте стигнали, дами?
– Първо, трябва да се закълнете, че ще пазите вечно тайна – каза Кристина.
– Много добре, устните ми са залепени за вечността – Саймън стисна устните си една към друга с палец и показалец.
Кристина кимна, в знак на одобрение.
– Емили иска да се омъжи за брат ви.
– Кристина! – ахна Емили, ужасена, че тя може просто така да избъбри нещо толкова неделикатно. – Как можа...
– О, ш-ш-т – каза Кристина. – Няма нужда да се бавим около това. Времето е от значение. Имаш нужда от съпруг, а лорд Дрейвън има нужда от наследник. Не е ли така, милорд?
Саймън ги погледна подозрително, докато изглежда обмисляше въпроса. Той поглади брадичка с ръката си.
– Как трябва да отговоря на това? – попита младият мъж, като потупа устните си с два пръста. – Алчната част от мен, която ще наследи земите на Дрейвън, казва: не, той няма нужда от наследник. Много бих се радвал да имам такова богатство, обаче верният брат в мен, ще се съгласи с вас.
Неговото подигравателно изражение изчезна, когато срещна погледа на Емили.
– Ами вие, милейди? Бих искал да разбера вашите чувства към брат ми, преди да поема отговорността.
Нейните чувства. Това беше труден въпрос.
– Той изглежда достатъчно подходящ за съпруг.
Саймън изсумтя.
– Това ли е всичко което изисквате?
– Той има нужда от някого, който да се грижи за него – опита Емили отново.
Саймън се засмя.
– Това е последното нещо, от което той се нуждае. Уверявам ви, че той може да се грижи за себе си достатъчно добре. Опитайте отново.
Кристина я сбута с лакът.
– Кажи му това, което каза на мен, Ем.
Тя тръсна глава.
– Той я кара да се задъхва и тя е много увлечена по него – Емили отвори уста, за да смъмри приятелката си, но Кристина нямаше да го допусне. – Усетила е доброта в него. Права ли е тя, милорд?
Саймън кимна.
– Много добре, ще ви помогна – Той погледна настрани и пребледня. – Така, ето го, идва. Преструвайте се, че тук не се е случило нищо нередно.
Дрейвън се намръщи, когато прекоси залата и видя Саймън, Кристина и Емили заедно в тесен кръг, все едно замисляха някоя поразия.
Когато той приближи, Саймън започна да си подсвирква и зарея поглед наоколо, докато жените изглежда бяха погълнати от разговор за воали.
Емили преплиташе пръсти, докато говореше с Кристина.
– Зеленото е най-добрият цвят за.., за.., за.., нещата.
– О, да. Много е добър за доста от нещата, като например.., нещата.
– Какво става тук? – подозрително попита Дрейвън.
Три лица се обърнаха към него, с такъв израз на невинност, който щеше да накара всеки друг мъж да се засмее.
Дрейвън вдигна глава и внезапно се почувства като котка, притисната до стената от три мишки.
– Що за заговор е това?
– Заговор? – попитаха почти едновременно те.
Саймън го плесна по гърба.
– Толкова дълго служиш на краля, че си представяш зло, там където го няма.
Да не мислеха, че е глупак, който не може да види през тях?
Очевидно беше така.
– Елате – каза Кристина и хвана ръката на Саймън. – Нека се оттеглим на масата и да опитаме от кулинарното майсторство на нашите готвачи. Ще харесате печения фазан – каза тя на Дрейвън. – Сосът от бъз е най-вкусният в целия християнски свят.
Дрейвън ги последва без желание, все още неспособен да се отърси от тревожното чувство, че се е преселил в ада тази нощ.
Кристина го сложи да седне на масата между Емили и Саймън. Той се почувства уловен в капан, неспособен да избяга. Гърлото му се стегна и остана смълчан, докато прислугата сервираше яденето.
Саймън се наведе.
– Добре си ли?
Дрейвън пое дълбоко дъх и кимна, макар че можеше да почувства как започва да се поти.
– Милорд? – попита Емили, като привлече вниманието му към себе си.
Когато срещна погледа ѝ, видя нежност в чертите ѝ и възелът в стомаха му се отпусна.
– Простете ми за нахалството – каза тя. – Но Кристина ми каза, че ще има танци след вечерята. Ще желаете ли да ме придружите?
Образът ѝ, докато танцува около Първомайския стълб, проблесна в ума му. Не можеше да се сети за нищо друго, което да му достави по-голямо удоволствие, от това да танцува с нея.