Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Може да блъфирате — рече Джийн.
— Да, да, но ако сте разумни хора, и блъфът ще ви задържи също така сигурно, колкото и истинската отрова, нали? Но стига, Танен. Разполагам с такива средства, че няма нужда да блъфирам.
— А какво ще ни задържи да не избягаме, когато получим противоотровата?
— Отровата е скрита, Ламора. Тя дреме в тялото много, много месеци наред, а може би и години. Ще ви отпускам противоотрова на периоди, стига да съм доволен от вас.
— А каква е гаранцията, че ще продължите да ни я давате, след като изпълним задачата, която ще ни възложите?
— Нямате такава.
— Нито пък имаме по-добър избор.
— Нямате, разбира се.
Локи затвори очи и ги разтърка леко с кокалчетата на показалците си.
— Тази ваша предполагаема отрова… ще ни въздейства ли по някакъв начин в ежедневието? Ще влияе ли върху преценките, жизнеността и здравето ни?
— Ни най-малко — отвърна Страгос. — Няма да забелязвате нищо, докато не отмине времето, когато е трябвало да вземете противоотрова, и тогава изведнъж ще усетите много неща. Но дотогава тя с нищо няма да ви затруднява.
— Но вие вече ни затруднихте — рече Джийн. — Ние сме в много деликатен етап от отношенията ни с Рекин.
— Той ни даде строга заповед да не вършим нищо подозрително, докато той души какви сме ги вършили напоследък. Изчезването ни от улиците, за да бъдем поставени под грижите на хората на Архонта, най-вероятно ще бъде отчетено като подозрително.
— Това вече сме го взели предвид — отвърна Архонтът. — Повечето от хората, които ви отмъкнаха от улицата, са членове на една от бандите на Рекин. Само че той не знае, че те работят и за мен. Те ще му докладват, че са ви видели тук и там, дори и другите да престанат.
— Сигурен ли сте, че Рекин е сляп за това на кого всъщност са предани?
— Боговете да благословят тъй забавната ви наглост, Ламора, но няма да се оправдавам пред вас за всяко свое нареждане. Приемете ги като другите ми войници и ако трябва да вярвате в нещо, вярвайте в преценките ми, които ме задържат на поста на Архонта вече цели петнайсет години.
— Ако грешите, Страгос, това означава, че животът ни зависи от милостта на Рекин.
— Така или иначе животът ви зависи от моята милост.
— Рекин не е глупак!
— Тогава защо се опитвате да го оберете?
— Ласкаем сами себе си — заобяснява Джийн — с това, че сме…
— Аз ще ви кажа — прекъсна го Страгос, затвори папката и сключи длани върху нея. — Вие не сте просто алчни. Вие двамата страдате от нездравословна жажда за приключения. Размишленията над вероятността да спечелите сигурно направо ви опияняват. Иначе защо ще избирате такъв живот, когато очевидно сте можели да преуспеете като най-прости крадци, в границите, позволени от онзи Барсави?
— Ако си мислите, че тези няколко листчета ви дават достатъчно знания, че да правите такива предположения…
— Вие двамата обичате да поемате рискове. Изключително. Рисковете са вашият занаят. И смятам да ви предложа един риск тъкмо като за вас. Може дори да ви хареса.
— Това можеше и да е вярно — намеси се Локи, — преди да ни кажете за сайдера.
— Очевидно съм наясно, че постъпката ми ще ви даде основание да се озлобите към мен. Оценете позицията ми. Постъпих така с вас, защото уважавам способностите ви. Не мога да си позволя да ви възложа да ми служите, без да имам някаква власт над вас. Вие двамата сте лост и опорна точка, и си търсите град, който да преобърнете.
— Защо, по дяволите, просто не ни наехте?
— Възможно ли е парите да са достатъчно средство за въздействие върху двама души като вас, които могат да се сдобиват с тях с такава лекота?
— Значи всъщност това, че се ебавате с нас като джеремитска гювендия, всъщност е един твърде ласкателен комплимент? — избухна Джийн. — Ах, ти, шибан…
— Успокойте се, Танен — сряза го Страгос.
— Защо да се успокоява? — Локи приглади пропитата си от пот туника и, навъсен, почна да връзва припряно шаловете на врата си. — Тровите ни, товарите ни с някакво тайнствено поръчение и не ни предлагате и грош! Усложнявате ни живота като Коста и Де Фера и очаквате да ни извикате, когато ви скимне, когато благоволите да ни разкриете що за задача е това. Богове! Ами разходите? Ние ли да ги покриваме?
— Ще разполагате с всички средства и материали, които поискате, за да ми служите. И преди да сте се зарадвали, си припомнете, че ще отговаряте за всяка една похарчена сентира.