Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Старицата стоеше до него и топлеше съсухрените си, окървавени ръце. Дориан седеше наблизо и сапфирените му очи се впиха осъдително в Манон.
По-късно. Този разговор беше за по-късно.
Манон спря на няколко крачки от Гленис, а Тринайсетте се строиха в периферията на огъня, оглеждайки петте палатки около него, кипящия котел в центъра му. Зад тях крочанките още поправяха лагера и лекуваха ранените - без да ги изпускат от взора си.
- Ела да ядеш - покани я Гленис, сочейки бълбукащия котел. Миришеше на яхния от козе месо.
Манон се подчини и взе една от малките глинени купи край огъня. И това бе начин да демонстрира доверието си: да яде от храната им. Да я приеме.
Така и стори. Изяде няколко лъжици, преди Дориан да последва примера ѝ. Когато и двамата започнаха да се хранят, Гленис седна с въздишка на един камък.
- Цели петстотин години вещица от Железни зъби и крочанка не са яли заедно. Не са разговаряли мирно. Може би само родителите ти са изключение.
- Така излиза - отвърна тихо Манон, оставяйки храната за момент.
Устата на старицата се изви в усмивка въпреки скорошната битка и изтощителната нощ.
- Аз съм баба на баща ти - допълни тя накрая. - Майка на дядо ти, чиято съпруга, крочанска кралица, загина, раждайки баща ти.
Още нещо наследено от елфите: мъчното зачеване и смъртната опасност при раждане. Така Триликата богиня поддържаше равновесието, не допускаше земите ѝ да се напълнят с прекалено много безсмъртни, които щяха да погълнат природните ѝ ресурси.
Манон огледа полуразрушения лагер.
Старицата прочете въпроса в очите ѝ.
- Мъжете ни си стоят по домовете на сигурно. Този лагер е аванпост, откъдето си вършим работата.
Крочанките открай време раждаха повече мъжки деца в сравнение с вещиците от Железни зъби и бяха усвоили елфическия метод за избор на вречени - макар и не чрез истинска свещена връзка, а само духовна. Традиция, която Манон винаги бе намирала за чужда и странна. Ненужна.
- След като майка ти не се върна, накараха баща ти да вземе друга млада вещица. Той бе единственият носител на крочанската кръв и ако двете с майка ти не оцелеехте при раждането, целият клан щеше да приключи с него. Той не знаеше какво ви е сполетяло. Дали бяхте живи, или мъртви. Дори не знаеше къде да ви търси. Затова се съгласи да изпълни дълга си, да помогне на умиращия си народ. - Прабаба ѝ се усмихна горчиво. - Всички обикваха Тристан на мига. - Тристан. Така се казваше. Дали баба ѝ бе знаела името му, преди да го убие? - Избраха му една млада вещица. Той не се влюби в нея, защото майка ти беше негова вречена, песента на душата му. И все пак направи необходимото. И така Рианон се появи на бял свят.
Манон се напрегна. Ако майката на Рианон беше тук...
Гленис отново прочете въпроса по лицето ѝ.
- Една Жълтонога я уби някъде из равините на Мелисанде. Преди години.
Манон се засрами от облекчението, което я заля. Облекчение, задето така избягваше сблъсъка и нуждата да моли за прошка, както всъщност отдавна трябваше да е постъпила.
Дориан остави лъжицата. Елегантен жест, толкова странен за човек, който преди малко бе повалил цял уивърн.
- Как е оцелял кланът Крочан? Според легендите отдавна е бил заличен.
Старицата пак се усмихна тъжно.
- Благодари на майка ми за това. Най-малката дъщеря на Рианон Крочан родила по време на обсадата на Вещерския град. Армията ни била сразена и само крепостните стени удържали легионите на Железни зъби. И тъй като толкова много от децата и внуците ѝ били изклани, а вреченият ѝ - побит на кол върху крепостната стена, Рианон изпратила вестители да обявят, че детето се родило мъртво. За да не узнаят Железни зъби, че е останала една жива крочанка. Същата нощ, точно преди Рианон да подхване тридневната си битка с Върховните вещици на Железни зъби, майка ми измъкнала невръстната принцеса на метлата си. - Гленис преглътна сухо. - Рианон била най-близката ѝ приятелка, почти сестра. Майка ми искала да остане, да се бори с нея докрай, но трябвало да го стори за народа ѝ. Нашия народ. Чак до смъртния си одър майка ми вярваше, че Рианон е повела сражение с Върховните вещици, за да отвлече вниманието им. За да даде шанс на последната крочанска наследница да се измъкне, докато войските на Железни зъби си имали друга работа.
Манон недоумяваше какво да каже, как да изрази с думи бурните си чувства.
- В този лагер ще откриеш свои братовчедки - продължи Гленис.
Астерин се напрегна осезаемо, Еда и Бриар, застанали до огъня, също. Сродници на Манон с кръв на Черноклюни във вените. Несъмнено готови да се борят, за да запазят тази своя привилегия сред редиците на крочанките.