Можеш ли да пазиш тайна?
- Автор: Уикхем Маделин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Можеш ли да пазиш тайна?». Краткое содержание книги:
Миг-два двете се гледаме мълчаливо.
— Добре де, има ли поне една знаменитост тук? — питам най-после аз.
— Присъствието на знаменитости не е гарантирано! — просъсква отбранително Лиси.
— Да бе, знам. Ама човек би си помислил, че щом като…
— Здравейте! — прекъсва ни някакъв глас.
Двете с Лиси се озъртаме едновременно и виждаме към масата ни да приближават две от трите момичета в дънки и пуловери. Едното ми се усмихва нервно и пита:
— Извинете ни за безпокойството, но с приятелките ми се чудехме дали не сте новата звезда от сериала „Приятели“?
О, Боже, пълна трагедия.
Все едно. Не ми пука. Двете с Лиси не сме дошли тук, за да зяпаме как някакви надути знаменитости смъркат кокаин и се перчат. Дошли сме не за друго, ами за да изпием на спокойствие по едно питие заедно.
Поръчваме си ягодово дайкири и някакви луксозни смесени ядки (четири и петдесет лири за една малка купичка; по-добре не питайте за цената на дайкирито!). И да си призная, сега — като знам, че наоколо няма никакви знаменитости, на които да трябва да правя впечатление, — се поотпускам и се чувствам значително по-приятно.
— Как върви работата ти? — питам Лиси, като отпивам чашата си.
— О, нормално — отговаря тя и свива неопределено рамене. — Днес се видях с Измамника от Джърси. Пак е прибран на топло.
Измамника от Джърси е клиент на Лиси, когото непрекъснато арестуват по обвинения във финансови измами. Тя обаче е наистина блестящ адвокат, така че типът все отървава присъдата. В един момент е с белезници на ръцете, а в следващия вече е изтупан в шит по поръчка баснословно скъп костюм и я води на обяд в баровския „Риц“.
— Днес се опита да ми подари диамантена брошка — казва Лиси, като врътва очи към небето. — Бяха му донесли каталога на „Аспри“ и докато разговаряхме, току повтаряше: „Виж, виж, тази тук е доста хубавичка.“ Така че постоянно трябваше да му напомням: „Хъмфри, намираш се в затвора! Концентрирай се върху това, което ти говоря!“ — Лиси поклаща глава, отпива от дайкирито и ме поглежда: — Ами с твоя… мъж какво става?
Много добре знам, че има предвид Джак, но не искам да си призная, че умът ми е все в него, така че се опитвам да я изгледам неразбиращо.
— С кого, с Конър ли?
— Не се прави, че не разбираш! С твоя непознат от самолета. С мъжа, който знае всичките ти тайни.
— О, с него ли… — Усещам, че се изчервявам и забивам поглед в масата.
— Да, с него! Какво, успяваш ли да го отбягваш?
— Не — признавам с половин уста. — Той просто не иска да ме остави на мира.
Млъквам, докато келнерът ни сервира вторите чаши ягодово дайкири. Когато се отдалечава, Лиси ме поглежда изпитателно.
— Ема, ти да не би да си падаш по този мъж, а?
— Глупости! Изобщо не си падам по него — възразявам разгорещено. — Но той ме… разсейва, това е всичко. Напълно естествена реакция. Ако ти беше на мое място, и с теб щеше да е така. Както и да е. Справям се някак. Пък и трябва да издържа само до петък. Тогава си заминава и край, ще си отдъхна.
— А после ще се преместиш да живееш заедно с Конър. — Лиси отпива от дайкирито си и се привежда към мен. — Знаеш ли, имам чувството, че той ще ти предложи да се ожените!
Усещам стомахът леко да ме присвива, но то вероятно се дължи на дайкирито или нещо подобно.
— Голяма си късметлийка! — отбелязва Лиси замечтано. — Оня ден например той окачи онези рафтове в стаята ми дори без да съм го молила да го направи! Колко мъже биха направили подобно нещо, а?
— Знам. Конър е… страхотен. — Настъпва кратка пауза. Започвам да късам хартиената си салфетка на ситни парченца. — Смущава ме единствено това, че… но то е съвсем дребно и незначително… това, че връзката ни вече не е толкова романтична, колкото беше в началото.
— Е, не може да очакваш вечно да остане романтична като в началото — отбелязва мъдро Лиси. — С течение на времето нещата се променят. Нормално е страстите да се поуталжат малко.
— О, да, знам! — уверявам я аз. — Ние с него сме двама зрели, чувствителни хора, а връзката ни е стабилна и изпълнена с обич и уважение. И това е… ами аз точно това искам от живота, нали така? Само дето… — прокашлям се леко от неудобство, преди да довърша: — …Вече не правим секс толкова често…
— Това е обичаен проблем при по-продължителните връзки — кимва Лиси с разбиране. — Трябва да разнообразявате сексуалния си живот.
— Как?
— Пробвали ли сте с белезници?
— Не. А ти? — поглеждам Лиси с тръпно очакване.
— Преди много време — свива пренебрежително рамене тя. — Не беше чак толкова… Хм… Защо не опитате да го правите на различни места? Примерно в службата!