Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Йеменската групировка? — попита Стоун.
— Тези типове поемат отговорност за много неща, с които нямат нищо общо — каза Уийвър. — Допускам, че именно те са отговорни за стрелбата, а когато бомбата избухва, са си казали: „Е, какво толкова, по дяволите! Ще поемем отговорност и за нея!“ Мислят, че това ще ги издигне в очите на другите терористи. По-висок уличен респект означава и по-добро финансиране. Почти същото се случва и тук, във Вашингтон, когато заседава Бюджетната комисия.
— Но това означава, че бомбата в парка е трябвало да убие някой друг, по съвсем друго време…
— Точно така. Въпросът е кого.
33
Два часа след оттеглянето на Уийвър и хората му Стоун все още не можеше да заспи. Директорът на НРЦ бе поискал списък на мероприятията в „Лафайет“ през следващите месеци и обеща да му го предостави, щом го получи. От своя страна Стоун го запозна с информацията за нещастника в анцуга, а също така и с хода на следствието, провеждано от ФБР и БАТОЕ. Пропусна да спомене само за Фаут Тюркекул. Ако директорът Уийвър трябваше да бъде информиран за операцията по залавянето на Осама бин Ладен, това щяха да го направят други хора.
Стоун лежеше на леглото и разсъждаваше върху всичко това, докато нощта бавно отстъпваше път на зората. Най-накрая мислите му се насочиха към клуб „Кемъл“. Кейлъб и Рубън му бяха близки приятели от години. Заедно бяха стигали до ада и обратно, в буквалния смисъл на думата. Алекс Форд се беше присъединил към тях сравнително по-късно, но беше успял да спаси живота на Стоун не един, а два пъти. В други пет случая беше рискувал живота и кариерата си, за да помогне на клуба. Анабел бе нахлула в живота им съвсем наскоро, но бързо спечели доверието на Стоун. А Хари Фин се беше сражавал рамо до рамо с него срещу банда отлично обучени убийци, въпреки че Стоун беше ликвидирал баща му преди повече от три десетилетия.
Аз им заявих едва ли не, че не им се доверявам. Казах, че нямам нужда от помощта им. И това не е всичко.
Малцина знаеха, че беше извадил старата си пушка и бе убил двама известни американци, които бяха съсипали живота му, лишавайки го от дете и съпруга. Преди тях беше убивал много хора по заповед на висшестоящите. Но тези двама уби по собствено желание. Действайки едновременно като прокурор, съдия и екзекутор. С абсолютната увереност, че правото е на негова страна, без никакви угризения.
Но съвестта му все пак беше жива. През всичките години, през които беше убивал, не успя да се освободи от нея. Изостреното чувство за справедливост го предупреждаваше, че един ден ще трябва да си плати. Това беше неизбежно. Но приятелите му от клуб „Кемъл“ не заслужаваха тази съдба. Този клуб скоро щеше да се разпадне. Или поне той нямаше да бъде неформален лидер.
Взе душ, облече се и излезе навън. Слънцето изгряваше. Наетата кола на Чапман беше спряла на метър от оградата, а самата тя седеше на предния капак и пиеше кафе от „Старбъкс“.
Той вдигна ципа на якето си и тръгна към нея. Беше с джинси и дебел черен пуловер, обута в ботуши. Изобщо не приличаше на агент от МИ6. Косата й беше прибрана назад, разкривайки малка бенка на слепоочието. Тя слезе от капака, отвори вратата откъм мястото на шофьора, извади още една чаша кафе и му я подаде.
— Май познах, че ставаш рано — каза тя.
— Благодаря за кафето.
— Интересна ли беше нощта ти?
— Защо питаш?
— Обикновено любопитство.
— Достатъчно силно, за да наблюдаваш къщата ми през нощта?
— Може би. Късен посетител?
— Питаш или уточняваш?
— Само питам.
— Райли Уийвър от НРЦ. Искаше да си побъбрим. Предложи някои интересни теории.
— Мога ли да ги чуя?
— Хайде да отидем в парка.
Чапман запали колата. Докато се спускаха по Ем Стрийт, Стоун й разказа за идеите на Уийвър.
— Смислени са — призна тя. — Този човек явно е в течение на нещата.
— Щяха да са още по-смислени, ако беше назовал мишената.
— Не би трябвало да се затрудни. Колко събития се случват в парка „Лафайет“?
— Повече, отколкото предполагаш. И не са свързани единствено с президента. Право на специални митинги или протести имат различни неправителствени организации. Списъкът е дълъг.
— Въпреки това може да се съкрати. Слава богу, че непосредствената заплаха е отстранена.
— Не е.
— Какво искаш да кажеш?
— Все още не знаем каква е била заплахата. Длъжни сме да допуснем и втори опит. Поставянето на бомба в парка изисква много труд, а той трябва да съответства на важността на мишената. Според мен те няма да се откажат.