Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

Тий изчака Макнийл да заседне край скоростната отсеч­ка на пътя за Кламдън и се отправи към дома му. Премина по стръмния хълм, който водеше от центъра на града към ма­гистралата и оцени по достойнство устроената от Макнийл засада: колата му бе добре прикрита настрани от пътя точно там, където небрежният водач на моторно превозно средство ще се изкуши да допусне наклонът на хълма да засили въпросното средство до незаконна скорост. В основата на хълма Тий зави наляво и колата му пое по лъкатушните второклас­ни пътища към царството на Макнийл. Обади се на домашния му телефон, преди да пристигне, и го остави да звъни достатъчно дълго време, за да се убеди, че госпожа Макнийл не е решила да се разболее точно този ден.

Стените на гаража бяха почти скрити под инструменти, стари велосипеди, столове, дървени лопати за почистване на сняг, градински сечива, матрак, все още в пластмасовото си покритие, ски и щеки, ботуши, мотоциклетни каски, бейзболни бухалки - характерните отпадъци на семейния живот. Те висяха от куки по стените или бяха струпани в прибрани куп­чини, притикани към тях. До вратата към къщата висеше жълт дъждобран, изненадващо цветно петно сред общия сив сумрак в помещението. Набиваше се в очи и навит на руло ки­лим, изправен до вратата на гаража - единствено той внасяше нотки на дисхармония сред сравнително добрия ред в него. Килимът изглеждаше прекалено стар и прекалено изпокъсан, за да се използва за каквото и да било и да се оправдае отделя­не на място за съхранение: логично беше да привлече внима­нието на Тий. Той го бутна на пода върху свободното прост­ранство, запазено за колата, и го разви. Огледа го внимател­но под светлината на фенерчето си, прокарвайки пръсти през износените влакна. Не откри нищо подозрително, нави го и го върна на мястото му.

„Какви ги върша, по дяволите? - запита се той. – Пълзя на четири крака по някакъв вонящ килим и търся тайнствена улика за... за какво? За „онзи, който го начука на курвите“?“ Не беше чист английски израз, но Тий бе предпочел да го въз­приеме като намек за момичетата на Джони от разсадника. Защо? „Защото вече съм склонен да мисля така - призна си той. - Защото твърде много неща около Макнийл ме трево­жат.“

Започна методично претърсване на гаража, като не заб­рави да почуква по стените за евентуални скрити шкафове, прокара ръка и по лавицата с подредени кутии боя, всяка една прилежно надписана. „Вонящ килим?“ - внезапно помисли той. Върна се при килима и приближи нос до него. Задушава­щата миризма на изгорели газове му докара пристъп на каш­лица. Нищо чудно в един гараж. Или?