Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Е, за мен не е хоби – каза Нина, като се опита да не прозвучи твърде грубо. – Това ми е работата, също както и на родителите ми. С това си изкарвам хляба.

— Разбирам. Но както вече казах, не съм съвсем невежа по темата. И, разбира се, диалозите на Платон бяха задължително четиво по време на обучението ми в Кеймбридж.

— Разбира се – каза високомерно Нина.

— Всъщност доста се вълнувам от възможността да прочета непубликуван досега диалог. И така, какво си открила досега?

Нина неохотно разгърна папката до нужната страница.

— Според мен най-значимата фраза се намира тук, където Критий говори на Хермократ. Има един по-ранен пасаж, в който Критий споменава гробницата на Херкулес, където се крие и упътването към картата – той казва нещо за откриването на пътя чрез обръщането на празното лице към топлината на слънцето. А тук има една друга реплика – „С тези думи ние отново съживяваме пътя на Херкулес; но точно както удивителното червеникаво египетско стъкло показва света в съвсем нова форма, така думите на нашия приятел Хермократ крият нови думи в себе си, показвайки по този начин пътя така сякаш е през подземния свят.“ Като се прочете, не звучи твърде необичайно, но като част от този параграф просто не стои на мястото си. Фактът, че малко преди това Платон отново е накарал Критий да спомене за гробницата, ме навежда на мисълта, че това е поредното упътване.

— Но към какво? Ако картата вече е открита…

— Не знам. – Нина погледна към гърба на папката, където се намираше снимка на сглобената карта. Тя потупа с пръст по символа, който се намираше накрая на пътя. – Но определено означава нещо. Може би щом веднъж се стигне до гробницата, съществува определен начин, по който да бъде отворена или пък има нещо друго. Не знам. Все още… – бързо додаде тя. – Не знам все още. Но съм сигурна, че ще разбера. Единственото, от което се нуждаем, е липсващата част от картата. Тя затвори папката и погледна София. Сигурна ли си, че останалите страници са у съпруга ти?

— Сигурна съм – отговори тя. – Файловете, които намерих, същите, които Еди занесе на адмирал Амороз, доказват, че по някакъв начин съпругът ми е свързан с потъването на вашата платформа и че всъщност е търсил информация за гробницата. Първия път, когато се срещнахме, на яхтата, той дори повдигна въпроса за нея. Вече знаеше, че изучаваш съдържанието на „Хермократ”, за да я откриеш.

— Да, сигурно е знаел – съгласи се Нина, като си припомни случилото се онази вечер. – Но това не може да обясни откъде хората му знаеха за съществуването на скривалището на Братството.

— Съществуват хиляди начини да го научи. Телефоните може да са били подслушвани, може да са хакнали компютрите ви; може да е пратил хора да ви следят, може би дори е подкупил някой от АСН. Повярвай ми – София въздъхна, – той няма да се спре пред нищо, за да дръпне напред в бизнеса. Или в живота си като цяло. Съпругът ми винаги получава каквото иска… а той иска картата, показваща пътя към гробницата на Херкулес.