Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

Той погледна назад, прецени, че има достатъчно време, ако говори бързо, и направи знак на Бран.

Аника нямаше нищо против да повърви с двете си при­ятелки. Помисли си, че жените може би проявяват по-малко стеснителност и нервност, когато говорят за секс.

— Ще ми кажете ли какви са правилата на секса?

— Правила? – изненада се Райли. – Какви правила?

— Не ги знам, не и тукашните. Сойер казва, че са много. И сложни. Не виждам защо трябва да са сложни, но мога да ги науча. Обичам да се уча.

— Сложни – изсумтя Райли. – Според мен са съвсем прости. Моите златни три? И двете страни да проявяват желание, да не са обвързани и да са чисти.

— Наистина са прости. И напълно задоволителни. Оз­начават ли, че със Сойер можем да правим секс?

— Не проумявам защо не ти е скочил досега.

— Райли! – Саша завъртя очи. – Различните хора имат различни правила, Ани. Или не толкова правила, колкото… реакции. Невинаги е лесно да се обяснят.

Райли изброи на трите си пръста:

— Да проявяват желание, да са необвързани и да са чисти.

— Добра основа – съгласи се Саша. – За този разговор ще ни трябва повечко време. И уединение – добави, дока­то подминаваха хората по пътя.

— Но нали ще ми обясните, за да се науча?

— Разбира се.

— Благодаря ви! Тогава със Сойер ще можем да правим секс. Както ти и Бран. Съжалявам, че ти не можеш да пра­виш секс – обърна се тя към Райли.

— Ставаме две, сестричке!

Фокусираха се върху източната част на острова, гмуркаха се в заливчетата и дълбоките пещери. Аника не чу въздиш­ки или песни. Само веднъж почувства нещо във водата – достатъчно голямо, за да е човек или акула.

Но беше само друга двойка гмуркачи – мъж и жена, – които май повече се интересуваха един от друг, отколкото от морския свят.

След второто гмурване Аника поведе останалите към лодката. Щеше да е много бдителна, докато преживеят нарисуваното от Саша и отново се завърнат живи и здрави.

Излезе от водата, както винаги доволна, че ще свали плавниците – толкова досадни и странни – които трябваше да носи, когато беше с крака.

Саша се появи зад нея, после Сойер. За да е полезна, Аника отвори кутията с изстудени напитки. Саша щеше да иска вода, но Сойер и Райли обичаха кола, а…

Докато вадеше бутилките, една птица се спусна от не­бето и кацна на перилото. Тя я погледна набързо, усмихна й се.

После остави бутилките, изправи се.

— Ти не си птица.

Саша, заета да сваля ципа на водолазния си костюм, погледна към нея.

— Съжалявам, какво каза?

— Това е едно от нейните създания!

Птицата не помръдна, но завъртя грозната си глава, взря се с лъскавите си жълти очи в Сойер, който посягаше към раницата за пистолета.

— Не стреляй – прошепна Саша. – Изчакай Бран и оста­налите.

Докато Райли се качваше в лодката, на перилото тежко кацна втора птица.

— Имаме си компания. – Райли извади ножа от канията.

Птиците бяха с размерите на гълъби, но с жилави, поч­ти изсушени тела и едри глави, които се въртяха напред-назад като на кукумявка. Двойката седеше мълчаливо, появи се и трета птица, която кацна до тях. Очите им, мръсно жълти, ги гледаха немигащо. Лъскавите черни пера не помръдваха.