![От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/7/ot-lyubov-km-dshcherya-mi-calibre-1-30-0-download.jpg)
От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]
- Автор: Махмуди Бетти
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
115
юли една нейна близка останала да ги гледа, за да може Кристи да отиде на сватбен прием, децата го приели съвсем спокойно.
Истината е, че Кристи продължавала да се тревожи, че семейството на Риаз ще направи нов опит да й отнеме момчетата.
Страх ме е, защото обожавам децата си и обичам да ги наблюдавам как растат толкова са буйни. Но ще почувствувам облекчение едва когато станат големи момчета. Когато започнат да се грижат сами за себе си, чак тогава ще мога да си отдъхна. Сега са толкова беззащитни. Зная, че децата усещат тревогата ми, колкото и да се мъча да я скрия. Понякога, загледана през прозореца, забравям, че мислите ми се изписват на лицето. Тогава Джон обикновено идва и ме пита: „Какво има, мамо?"
Месеци след спечелената съдебна битка Кристи се опитала да разбере и приеме културата на покойния си съпруг. Продължавала да се чувствува странно в удобните пакистански блузи и шалвари, които си донесла от Пешавар. Иска й се да научи момчетата на културните обичаи на техния баща, особено след като пораснат, но същевременно признава, че никак няма да й е лесно.
Поне засега момчетата нямат никакво желание да се учат на подобни неща. Джон, който говорел урду доста добре, отказва да пророни и дума на този език. Той е забравил филмчето „Паяжината на Шарлот" единствената видеокасета, която е гледал за две години в Пакистан, а това е странна празнина в съзнанието на дете, наследило невероятната памет на баща си.
Нито Джон, нито Адам подпитвали за баща си. Този въпрос възникнал едва когато били излезли някъде и Джон видял разхождащи се мъж и жена. Тогава разбрал, че му липсва нещо.
Не се безпокой, мамо рекъл той. Господ ще ни даде нов татко.
Кристи обаче продължавала да мисли за стария им татко и най-вече как и защо е свършил така. Полицията била на мнение, че не я грози опасност.
Бъдете спокойна й казали.
Който и да е бил преследвачът на Риаз, очевидно е намерил, каквото е търсел.
Убийството още не било разкрито. Кристи знаела, че полицията съвсем съзнателно не й съобщава всичко, за да
116
я предпази. Чувствала се измамена за това, че Риаз е останал така загадъчен в смъртта си, както е бил и в живота си, и че знае толкова малко за човека, с когото бе прекарала почти пет години.
Все пак полицията й съобщила, че Риаз бил длъжник и „на дявола" и че бил застрелян на едно небезизвестно място за срещи на контрабандисти на наркотици и други престъпници, разположено между Чикаго и Детройт.
Кристи с изненада научила, че в кръвта на Риаз не бил открит алкохол нещо твърде необичайно за един почти алкохолизиран човек, който пиел непрекъснато, особено по време на полет.
Когато на някого му предстои сделка, обикновено не пие отбелязал един от полицаите.
Дали Риаз бил забъркан с наркотици? Кристи знаела, че Пешавар е разпределителният център на афганистанския опиум, и чула да се говори, че случаят се разследва и от отдела за наркотици. Потвърждение обаче не се получило.
Онова, което най-много вбесило Кристи, било убеждението й, че роднините на Риаз са знаели истината и са я скрили, за да защитят репутацията си. Въпреки многобройните молби от страна на щатската полиция да предадат записите от телефонните разговори на Риаз през седмиците преди неговото последно пътуване, те отказали да го сторят. Кристи бе сигурна, че те ще помогнат на следствието. Въпреки че разбирала само откъслечни думи от телефонните разговори на Риаз, тя го чула да споменава неколкок-ратно афганистанското съпротивително движение. Дали имал някаква връзка с него?
В съзнанието й звучали непрекъснато последните думи на Риаз, преди да напусне Пакистан: „Кристи, остави ме на мира. Имам проблеми, които нямат нищо общо с теб." Риаз имал много врагове, всеки от които е удоволствие би искал да го види мъртъв.
През есента на 1991 година Кристи бе напреднала много ходеше на курсове за съдебни стенографи работа, която се готвеше да започне след три години, когато и трите момчета тръгнат на училище. Не може да забрави миналото, а и не иска. В Пакистан не е имала нито време, нито сили да скърби за Риаз нито на погребението, нито на гроба му. Върху надгробния камък на Риаз пишело, че е починал на трийсет и пет години, тоест пет години пове-
117
че от истинската му възраст: по волята на самия покойник. Няколко месеца след убийството Кристи направила панихида на Риаз в Мичиган. Дошло време да се отдаде на скръбта си.