Двор от скреж и звездна светлина
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #4
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722069
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Двор от скреж и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Надеждата сгрява и най-студената нощ. Фейра, Рис и техните най-доверени приятели са погълнати от възстановяването на Двора на Нощта и променения свят отвъд. Зимното слънцестоене наближава, а с него идва ред и на заслужена почивка. Само че и празничната атмосфера не може да удържи надигащите се сенки от миналото. Докато организира първото си Зимно слънцестоене като Велика господарка, Фейра открива, че най-скъпите ѝ хора имат повече рани, отколкото е очаквала - белези, които ще окажат въздействие върху бъдещето на техния Двор.
— За да спреш да крадеш от шаловете на Мор — смигна ми той.
Усмихнах се широко и се загърнах с шала. Допирът му върху голата ми кожа сякаш шепнеше за разточително великолепие.
— Благодаря ти — казах, плъзвайки пръсти по меката материя. — Цветът е приказен.
— Мммм!
Той отново махна с ръка и до мен се появи трети подарък.
— Вече прекаляваш.
Рис само вдигна вежда и аз се засмях, отваряйки новия подарък.
— Кожена чанта за художническите ми материали — пророних, докато ръцете ми обхождаха качествената кожа и множеството джобове и каишки. Вътре вече имаше комплект моливи и въглени за рисуване. И на нейната предница бяха изписани инициалите ми. Заедно с малко изображение на герба ни. — Благодаря ти — повторих.
Усмивката на Рисанд се разшири.
— Нещо ми подсказваше, че бижутата не са любимият ти вид подаръци.
Вярно. Колкото и да бяха красиви, не ме вълнуваха.
Пък и вече си имах предостатъчно.
— Точно това бих си поискала.
— Ако не се надяваше собственият ти другар да забрави рождения ти ден.
Изсумтях.
— Именно.
Целунах го отново, а когато понечих да се отдръпна, той обгърна тила ми с длан и ме задържа до лицето си.
Целуна ме силно, бавно, сякаш нямаше нищо против цял ден да го прави. И аз бих се замислила…
Накрая обаче успях да се измъкна, настаних се назад в леглото, кръстосах крака и придърпах скицника и новата си чанта.
— Искам да те нарисувам — обявих. — Това ще бъде моят подарък за мен.
Той се усмихна котешки.
Отваряйки скицника на първата страница, добавих:
— Веднъж спомена, че е най-подходящо да си гол.
Очите на Рис просветнаха и лек повей от силата му отвори пердетата, изпълвайки стаята ни с утринно слънце. Разкривайки всеки прелестен сантиметър от голото му тяло, изпружено върху леглото, озарявайки бледочервените и златисти нюанси на крилете му.
— Да видим на какво си способна, Унищожителко на проклятия.
С кипнала кръв извадих парче въглен и зарисувах.
Наближаваше единайсет, когато най-сетне напуснахме стаята си. Бях запълнила няколко страници от скицника си с рисунки на крилете му, на очите му, на илирианските му татуировки. И толкова части от красивото му голо тяло, че едва ли някога щях да споделя съдържанието на скицника си с друг, освен с него. Рис прегледа рисунките ми с одобрително хъмкане, подсмихвайки се на точността, с която бях предала някои от прелестите му на листа.
В градската къща още цареше тишина, докато слизахме по стълбите. Другарят ми незнайно защо беше облякъл илирианския си кожен костюм. Ако утрото на слънцестоенето по традиция включваше някоя от уморителните тренировки на Касиан, определено щях да остана у дома и да подхвана вкусотиите, чиито аромати вече се разнасяха от кухнята.
Като влязохме в трапезарията, закуската ни чакаше на масата, но не и приятелите ни.
Рис ме настани на обичайното ми място, после седна на стола до мен.
— Мор сигурно още спи.
Сложих по едно парче шоколадов сладкиш първо в моята, после и в неговата чиния.
Рис разряза киша с праз и шунка и сложи едно парче в чинията ми.
— Тя си пийна повече дори от теб, така че едва ли ще й видим очите преди залез.
Изсумтях, а той вдигна изпускащия пара чайник и аз му подадох чашата си, за да ми налее чай.
В този момент обаче две масивни фигури изпълниха сводестия вход на трапезарията и Рис спря.
Азриел и Касиан се бяха прокраднали като котараци, също облечени в илириански кожени костюми.
Ако съдех по самодоволните им усмивки, не предстоеше нищо хубаво.
Спуснаха се, преди Рис да успее да реагира, и само искра от силата му попречи на чайника да се разлее, преди да го извлекат от стола му. И право към входната врата.
Аз просто отхапах от сладкиша си.
— Поне ми го върнете цял.
— Ще се грижим за него — обеща Касиан с дяволит блясък в очите.
Дори Азриел продължаваше да се усмихва до уши, когато отвърна:
— Ако смогне на темпото ни.
Вдигнах вежда. Докато го влачеха към изхода, Рис се обърна към мен през рамо:
— Традиция.
Сякаш това обясняваше нещо.
После и тримата изчезнаха, само Майката знаеше къде.
Но поне илирианците не се бяха сетили за рождения ми ден, слава на Котела!
И така, докато Мор спеше, а Илейн вероятно помагаше при приготвянето на храната, чието благоухание изпълваше къщата, аз се отдадох на спокойна закуска. Изядох и сладкиша от чинията на Рис, заедно с парчето от киша. И още едно.