Двор от скреж и звездна светлина
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #4
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722069
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Двор от скреж и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Надеждата сгрява и най-студената нощ. Фейра, Рис и техните най-доверени приятели са погълнати от възстановяването на Двора на Нощта и променения свят отвъд. Зимното слънцестоене наближава, а с него идва ред и на заслужена почивка. Само че и празничната атмосфера не може да удържи надигащите се сенки от миналото. Докато организира първото си Зимно слънцестоене като Велика господарка, Фейра открива, че най-скъпите ѝ хора имат повече рани, отколкото е очаквала - белези, които ще окажат въздействие върху бъдещето на техния Двор.
Ето, традиция.
Тъй като нямах друга работа, освен да си почивам до тържеството, което започваше един час преди залеза, седнах пред бюрото в стаята ни, за да отметна малко писмена работа.
Много празнично — коментира Рис по връзката ни.
Представих си ироничната усмивка на лицето му.
А мога ли да попитам ти къде си?
Не се тревожи за мен.
Погледнах смръщено окото върху дланта си, макар и да знаех, че Рис вече не го използва.
Това ме кара да се тревожа за теб.
Той се засмя тайнствено.
Касиан каза, че ти позволява да го фраснеш, като се приберем.
И кога ще е това?
Съмнително дълга пауза.
Преди вечеря?
Засмях се.
Май е по-добре да не разпитвам, а?
По-добре.
Още усмихната, пуснах нишката помежду ни и въздъхнах пред документите, които ме чакаха. Сметки, писма, разноски…
Вдигнах вежда и придърпах дебелата кожена книга към себе си. Тя съдържаше списък с домашните ни разноски, само за двама ни с Рис. Просто капка в сравнение с общото му богатство. Нашето богатство. Извадих лист хартия и се заех да изчислявам разходите ни дотук.
Определено имах пари на разположение. Стига да исках, можех да си купя онова ателие. В раздела „разни покупки“ имаше достатъчно средства.
Да, можех да притежавам ателието с толкова пари на мое име. Но да ги пилея така, макар и за помещение, което нямаше да ползвам само аз…
Затворих счетоводната книга, пъхвайки листа с изчисленията си в нея, и станах. Документацията можеше да почака. Решението можеше да почака. Слънцестоенето, беше ми обяснил Рис, е семеен празник. И тъй като той го прекарваше с братята си, аз май трябваше да намеря поне една от сестрите си.
Илейн ме пресрещна на половината път към кухнята, понесла поднос с мармаладени кексчета към масата в трапезарията. Където вече се оформяше разнообразие от апетитни сладкиши, торти и глазирани сладки. Кифлички, поръсени със захар, и плодови пайове с карамелена заливка.
— Изглеждат прекрасно — отбелязах вместо поздрав, кимвайки към кексчетата с форма на сърце върху подноса й.
Всичко изглеждаше прекрасно. Илейн се усмихна. Плитката й се люлееше с всяка стъпка към вече отрупаната маса.
— А ако знаеш колко са вкусни.
Тя остави подноса и избърса набрашнени ръце в престилката върху пепеляворозовата си рокля. Дори посред зима сестра ми беше като разцъфнало цвете под слънцето.
Даде ми едно от кексчетата с блещукащи кристалчета захар отгоре. Веднага си отхапах и от гърлото ми се изниза блажен стон. Илейн се усмихна широко.
Огледах вкусотиите, подредени по масата, и попитах между две хапки:
— Откога се трудиш по всичко това?
Тя сви рамо.
— От съмване. — После добави: — А Нуала и Серидуен от няколко часа по-рано.
Бях видяла допълнителното възнаграждение по случай слънцестоенето, което Рис им беше определил — повече пари, отколкото някои семейства виждаха за цяла година. Но близначките заслужаваха всяка медна монета.
Особено заради всичко, което правеха за сестра ми. Даваха й приятелство, цел в живота и поне малко чувство за нормалност в кухнята им. Илейн им беше купила онези уютни пухкави одеяла от Тъкачката, едно малиново и едно люляково.
Тя впери поглед в мен, докато посягах за второ кексче.
— Имаш ли вести от нея?
Знаех за кого пита. Тъкмо отворих уста да й кажа, че нямам, когато на входната врата се почука.
Илейн се спусна натам с такава скорост, че едва я настигнах. Отвори със замах стъклената врата на преддверието и вдигна резето на масивната дъбова порта.
Ала не Неста стоеше на прага с поруменели от студа бузи.
Илейн отстъпи назад, пускайки дръжката на вратата, и видях усмихнатото лице на Люсиен.
— Честито слънцестоене! — каза той.
Глава 18
— Изглеждаш добре — казах на Люсиен, след като се настанихме в креслата пред камината, а Илейн мълчаливо седна на близкия диван.
Люсиен топлеше ръцете си на брезовия огън и светлината багреше лицето му в червено и златисто — златисто като механичното му око.
— Ти също. — Надникна косо към Илейн. Бърз, плах поглед. — И двете изглеждате добре.
Илейн не отвърна, но поне му кимна за благодаря. В трапезарията Нуала и Серидуен продължаваха да отрупват масата с храна, минавайки през стените като сенки.
— Носиш подаръци — кимнах аз към малката купчинка, която беше оставил до прозореца.
— Такава е традицията тук, нали?