![Царицата на Палмира [Танцът на боговете] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/5/caricata-na-palmira-tanct-na-bogovete-download.jpg)
Царицата на Палмира [Танцът на боговете]
- Автор: Даниел Антоан Б.
- Серия: Царицата на Палмира #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Царицата на Палмира [Танцът на боговете]». Краткое содержание книги:
— Стига! Проглуши ми ушите с вайкането си. И теб те пъдя. Вие, останалите, отървете ме от тази досадница.
— Много добре! Отивам да разкажа на всички как Абдонай се отвръща от дъщеря си, избрана от Ваалшамин. Тази, на която дължи късмета си!
Тя беше изкрещяла последните си думи и те отекнаха из просторната зала.
Търговците от Емеса вече не можеха да прикрият смущението си. Но най-старият, който беше и най-богат, сложи ръка на рамото на своя домакин и каза с благ тон:
— Това, което казва дойката, не е лишено от здрав разум, Абдонай. Нашият глад може да почака. Ще бъде приятна гледка да видиш как баща намира дъщерята, която е смятал за изгубена.
Керванът беше излязъл от палмите и беше тръгнал покрай стената, удържаща ценната вода на уади Кубур. Зиновия, с открито лице, изправена, се полюшваше с абсолютно безразличие върху магарето. Жените се тълпяха след нея. Сега те свиреха с флейти, а децата удряха тамбурини. Мъжете вървяха малко по-назад, но бяха също толкова нетърпеливи. И те като жените възпяваха името на Зиновия:
— Божият дар е с нея! Зиновия все още е избраната. О, отражение на Дингир-Дусаг, о, Зиновия, ти, която си родена от звездата на Ваалшамин…
Най-после те стигнаха до голямата арка, през която се влизаше в сърцето на града. Палмирското законодателство забраняваше по улиците да се движат животни. Воините метув накараха едногърбите си камили да коленичат. Почти без да се напряга, Зиновия слезе от магарето си. Тълпата млъкна, следейки внимателно всеки неин жест.
Тя бутна воала си още малко по-надолу върху раменете си. Хората видяха прелестния й врат, високите скули на момиче от пустинята. Златните халки на ушите й проблеснаха. Погледът й не се беше променил. Тя гледаше все така сурово и непроницаемо, докато хващаше кожения юлар, който стягаше муцуната на камилата. С едва доловимо цъкване тя нареди на животното да тръгне след нея към вратата, чиито сводове и дъги бяха украсени с каменни капки, умело изработени геометрични украшения и гирлянди от непознати в пустинята листа.
Охраняващите я римски войници, разтревожени от тълпата, която искаше да се излее в града, разклатиха копията си. Воините метув веднага застанаха пред Зиновия.
На прост латински език, с ръце на оръжията си, те настояха да бъде даден път на дъщерята на господаря Абдонай, вожд на племето маазин. След това показаха кобата на гърба на камилата. Всеки палмирски жител, независимо къде точно беше роден, знаеше, че кобата съдържа дар от боговете. Само бяла женска камила можеше да го занесе до вратите на храма, който щеше да бъде почетен с него.
Легионерите не успяха да отговорят. Без да обръща внимание на копията им, Зиновия пристъпи напред към портата. Тълпата нахлу край нея, поглъщайки шепата войници. В момента, в който те навлязоха в сянката на голямата колонада, музиката започна отново.
Колонадата беше дълга две хиляди стъпки и покрай нея имаше двойна редица от осемстотин и двайсет колони – пет пъти по-високи от човешки ръст. Тя беше най-необикновената свещена алея в Сирия. В средата, от горната част на всяка колона, каменна конзола подпираше бронзовите статуи на осемстотин и двайсет могъщи владетели. Търговци, воини и духовници бдяха над величието на града.
Отгоре, свързвайки колоните и техните капители*, украсени с гроздове и листа от аканти**, дебел каменен праг носеше боядисана в синьо, пурпурно и зелено кедрова конструкция, както и доста широк керемиден покрив, който хвърляше сянка по цялата дължина на пътя във всеки час от деня.
[* Капител – горната съставна част на колона или пиластър. Оформянето на капитела в античната архитектура зависи от вида на класическия архитектурен ред. – Б.р.]
[** Акант – Меча стъпка (бот.), южно декоративно растение. В случая украшение, представляващо лист от меча стъпка. – Б.р.]
Зиновия тръгна по нея, следвана от камилата. Воините метув само отблъснаха любопитните, изскочили от съседните дюкяни. Кожари, кърпачи, златари, обущари, производители на мехове, всички зарязаха работата си, като чуха флейтите и тамбурините. От всички усти се изтръгваше едно и също изумено възклицание: Зиновия, подаръкът на Ваалшамин, дъщерята на Абдонай, годеницата на всемогъщия Оденат не беше мъртва!
Ваалшамин не я беше изоставил, точно обратното. Някои дори уверяваха, че била срещнала в пустинята ангел на Ваалшамин и той я завел до извора, където се бе родила, в Дингир-Дусаг!
Жадните и смаяни погледи се движеха от това толкова красиво момиче към кобата, която се полюляваше на гърба на камилата и чиято яркочервена кожа блестеше в сянката на колонадата като пулсиращо сърце.