Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Спря пред Александра и посочи дрехите ѝ.
— Събличай се!
— Какво?
Жената лесно обясни какво се иска от Александра, като свали елека си.
— Събличай се!
После се възцари пълен хаос. Александра отначало се опита да каже, че няма да се съблича пред останалите, че ако искат да се изкъпе, първо трябва да ги оставят сами и да си тръгнат, че с Мерзука ще се къпят една след друга, и други подобни желания, но нямаше никаква полза.
Това, че новите не спираха да се противят, вече беше започнало да ядосва чернокожите жени. Когато Гюл някоя си се протегна и поиска да свали дрехите на Александра, се вдигна врява до небесата. Мигом настъпи хаос. През отворената врата, от която отекваха виковете на жените, влетяха още две чернокожи помощници. Борбата на двете момичета срещу четирите силни калфи беше ожесточена, но безполезна. Не след дълго Александра и Мерзука се озоваха върху мрамора, голи, както майка ги беше родила. Чернокожите жени, останали без дъх от боричкането, не се впечатлиха много от Мерзука, но затаили дъх, като омагьосани гледаха бялото и нежно като слонова кост тяло на Александра. Хамамът се озари, сякаш вътре беше грейнала светлината на пълната луна. Сетарет калфа въртеше очи и повтаряше:
— Браво, браво… Пу, пу, пу! — плюеше тя против уроки.
С пламнало от срам лице Александра се опита да се прикрие, доколкото можеше с ръце. Но не знаеше къде да ги сложи по-напред. Под погледите на жените срамът ѝ растеше с всяка изминала минута.
— Проклети да сте! — извика, като затвори очи и се обърна с гръб. — Черни вещици, черни вещици такива!
Усети, че увиха тънък хладен плат около горящото ѝ като огън тяло. Гюл някоя си я беше покрила с онова тънко цветно парче. Огромните ѝ ръце сякаш не можеха, а и не искаха да се отлепят от крехките, едва напъпили гърди на момичето. Тъмните ѝ очи гледаха с копнеж. Александра се отдръпна назад, отвратена от допира на грубата мазолеста ръка на жената.
Сега чернокожата коленичи и хвана мъничките стъпала на момичето. Повдигна тънкия ѝ глезен и старателно го обу с налъма, като нарочно се суетеше и дори плъзна уж случайно ръката си нагоре по крака на девойката. Направи същото и с другото стъпало. Изведнъж Александра порасна с няколко сантиметра.
Както беше коленичила, жената вдигна глава и я погледна. Зяпаше я странно. В очите ѝ имаше тъга или нещо друго… Погледът ѝ сякаш молеше за нещо. Защо жената, която преди малко викаше и крещеше, сега галеше ходилата и краката ѝ? Трябва да бе забелязала, че е уморена. Обаче бялата ѝ като порцелан кожа вече беше започнала да я боли под настойчивите ласки на мазолестите ръце.
Мерзука, която се беше загърнала с пещемала, разбра какво се случва и побърза да се намеси. Тя се приближи, поклащайки се върху налъмите. Познаваше много добре този вид женски погледи.
— Остави я на мира! Отдръпни се!
Гюлбеяз калфа като че се пробуди от сън. Сякаш се беше отнесла в друга страна и се беше завърнала. Учудено погледна Мерзука. В огромните ѝ черни очи имаше по-скоро яд. И ревност.
Сетарет калфа отвори вратата в другия край на стаята. Пара нахлу от вътрешността на хамама към соуклука[39].
Александра бавно тръгна към вратата върху дървените налъми. Краката ѝ трепереха. Налъмите ѝ непрекъснато се изхлузваха от стъпалата и тя трябваше да спира и да ги намества. Що за глупаво нещо беше да се върви с дъски върху мрамора? Какви странни привички имаше османският род.
Като се държаха едно за друго, двете момичета стигнаха до вратата на хамама, подкрепяни с огромно желание от Гюлбеяз калфа. Вълна от горещина изведнъж ги удари в лицата. Под високия куполообразен таван в средата беше разположена повдигната мраморна плоча. Сетарет калфа отиде и се излегна върху нея. Сигурно искаше да покаже, че мястото служеше за това. А Александра седна на горещия камък и погледна купола, където тук-там имаше кръгли цветни стъкла. Над мраморната курна[40] отсреща видя прозорец, зад чиито шарени стъкла сякаш имаше някакво светило. В огромния фенер над вратата, откъдето влязоха, също горяха две големи свещи. Гюлбеяз изтича към соуклука, където преди малко с треперещи ръце съблече Александра, и донесе още два фенера. Стана малко по-светло. Сетарет калфа помогна на Александра да отиде до курната. Развъртя кранчето, което блестеше на светлината на фенерите, и напълни курната от гравиран мрамор с гореща вода. Загреба с калайдисан тас и обля главата на момичето, а после и тялото му.
39
Хладно помещение в преддверието на хамама (бел, пр.).
40
Корито под чешма в баня, до което се сяда и от което се гребе вода за къпане (бел, пр.).