Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Въпреки че шегата малко отслаби напрежението и помогна на хората да влязат в настроение, съответстващо на легионери-победители: те бяха професионалисти в своето поприще и сега беше време да се захващат за работа.
Маркус отново и отново минаваше пред първата редица, като се мъчеше да се преструва, че дисциплината го интересува много повече от битката, разразила се на не повече от петстотин ярда от него.
Звукът от битката стигаше до тях като шум от далечен прибой, леко приглушено, с отдалечен грохот на барабани, звук на рогове и океан от отделни стонове и викове. Маркус гледаше натам, докато крачеше пред първата линия, стъпките му бяха твърди.
Няколко мига по-късно се чу тропот на коне и пред първата линия се появи капитанът заедно със своя сингулар, един от рицарите Аери на Първи алерански и ескорт на маратски конници. Маркус се обърна и поздрави спрелият коня си капитан. Капитанът скочи на земята и му върна поздрава.
— Добро утро, Маркус.
— Сър — отвърна Първото копие.
Капитанът обърна поглед към битката в ниското. Маркус отбеляза какво гледа младият мъж и колко дълго. Прекрасно. Той обръщаше внимание точно на това, на което трябваше. Винаги е имал способността да стане опитен боен командир, но дори и така той беше изминал дълъг път, откакто Маркус го видя в първата безумна битка при Елинарх.
След кратко мълчание капитанът кимна и попита:
— Какво мислиш за това, Първо копие?
— Това е първият им танц, сър. Никой не може да каже как ще свърши.
Битката се водеше на пътя — прост селски път, а не тракт, създаден от фуриите. Леко хълмистият терен на долината се стесняваше там, където две стари отвесни скали се гледаха една друга през дълбоко дефиле. Малкото градче Отос изцяло заемаше дъното на прохода, но не можеше да се похвали със сериозни защитни съоръжения.
Градът напомняше на малък холт от височината на източната скала. Вездесъщите врани, които можеха да се намерят на всяко бойно поле в Алера, кръжаха отгоре в невероятни количества, подобно на огромно черно колело в небето над подготвящия се за обсада град.
Канимите доста се бяха постарали с отбраната, издигайки земни укрепления извън стените на Отос, и сега вълчеподобните същества упорито се биеха за контрол над външната стена. Първи сенаторски атакуваше в центъра, придвижвайки се по пътя към земния вал.
Докато Маркус гледаше натам, първата атака започна да буксува, когато легионерите не успяха да се промъкнат покрай огромните защитници. Миг по-късно тръбите засвириха отстъпление и Първи сенаторски започна да се оттегля, разбивайки се на отделни колони.
Отново прозвучаха тръби и в пролуките между колоните нахлу Втори сенаторски и хвърли свежи сили срещу защитниците, като не им даде никакъв шанс да се възстановят от първото нападение. Втори веднага започна да надделява над защитниците, създавайки пролуки в земната стена на две места, преди канимите да успеят да ги запушат и да изблъскат Втори назад.
Веднага след това Първи сенаторски, вече с възстановени редици и поне малко отдъхнали легионери, се втурна напред и се вряза в уморените защитници като брадва в гнило дърво. Те пробиха защитата на половин дузина места още в първата минута, след което рогът на канимите започна да тръби отстъпление с нисък, дълбок рев.
— Не е лошо — каза на глас капитанът. — Този вид отстъпление не е лесно да се координира с контраатака.
Маркус изсумтя.
— Те имаха година и половина за тренировки, сър, докато в това време ние се блъскахме тук.
— Вярно.
Капитанът наблюдаваше как защитниците отстъпват обратно към градската стена под прикритието на истинска буря от метателни оръжия. Копията на канимите съответстваха на ръста им и бяха толкова дълги и дебели, че на тях можеше да се наниже крава.
Хвърлени с невероятната сила на воините-вълци, те можеха да пробият легионер — тялото, бронята и всичко останало, като същевременно запазят достатъчно сила, за да наранят и човека зад него.
И все пак по-лошо от копията беше внезапната буря от хвърлени камъни. Един канимски воин може да хвърли камък с размерите на човешка глава без никакви усилия и те ги хвърляха във висока дъга, така че да падат върху злощастната гвардия долу.