66 градуса северна ширина

— Той подозираше ли, че може да е бащата на детето?

— Едва ли, не говорехме за това. Не се познавахме добре, той нямаше представа какъв е сексуалният ми живот. Изобщо не беше вълнуващ, но Оскар нямаше как да знае това.

— Когато те уволниха, не се ли изкуши да поискаш пари от Оскар? — попита Магнъс.

— Не — каза Харпа. — Не исках той да бъде баща на Маркус, независимо колко богат беше. Не поддържахме никаква връзка. Пък и нямах желание да деля Маркус с мъж, когото едва познавам. — Тя се наведе напред. — Моля те, не казвай на никого за това. Не искам родителите на Оскар да разбират, че имат внук. Може да звучи ужасно, но нямам намерение да вкарвам непознати хора в живота на сина си.

— Няма да им казвам засега — отвърна Магнъс, — но не мога да ти обещая за по-нататък. Зависи какво ще се появи в процеса на разследване.

— Нищо няма да се появи — каза Харпа предизвикателно.

— В такъв случай няма за какво да се тревожиш.

— Уволнили са те от „Одинсбанки“, така ли? — попита Шарън.

— Да — отговори Харпа.

— Обвиняваше ли Оскар за това?

— Не. Поне не пряко.

— Как така не пряко?

— Ами, той бе отговорен за разрастването на банката. Но действаше твърде бързо, зае прекадено много пари и това доведе до фалита на банката и до моето съкращаване.

— Тогава кой е пряко отговорен? — попита Магнъс.

Харпа издържа на погледа му. Но после затвори очи.

— Боже господи! Пак се започва!

— Габриел Орн?

Харпа кимна.

— Това вече ти го казах.

Магнъс погледна към Шарън. Беше прекадено рано за пълен разпит на Харпа. Освен всичко друго, официалните разпити трябваше да се провеждат на исландски, за да се зачетат за доказателство в съда. А и Балдур не би одобрил подобно нещо. Но имаше един последен въпрос, който трябваше да зададе.

— Харпа, къде беше в нощта, когато са убили Оскар?

Харпа потрепна.

— Бил е убит в Лондон, нали?

Магнъс кимна.

— Е, аз си бях в Исландия.

— Можеш ли да го докажеш?

— Да, разбира се. Рано на следващата сутрин дойдох тук на работа. Можеш да питаш Диса, ако искаш.