Златото на краля
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Серия: Приключенията на капитан Алатристе #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543650651
- Переводчик: Боряна Дукова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Златото на краля». Краткое содержание книги:
В онази вечер аз седнах на една табуретка, отпих от виното, опитах каперсите и се заслушах в разговора, по-точно в сериозните доводи, които едни или други се надпреварваха да изтъкват с намерението да утешават и да вдъхват сили на Никасио Гансуа. Докторите морят повече хора, отколкото палачът, рече някой. Всички там ще отидем, каза втори. Трети вметна, че да умреш е гадно, но и неизбежно, и дори на херцозите и папите не им се разминава. Този, който се намираше най-далеч, ругаеше адвокатското племе, такова семе не можело да се открие дори при турците и лютераните. Нека Бог ни даде да се понравим на съдията, говореше друг, тогава може и да се надяваме на справедливост. А един от другия край окайваше подобна присъда, която лишаваше света от тъй виден представител на престъпното братство.
— Мъка ми е — заявяваше един затворник, който също участваше в бдението, — че моята присъда не е разписана още, и трябва да чакам ден подир ден… Трижди проклет да е късметът ми, че не дойде днес, та с най-голямо удоволствие утре да бъда компания на ваша милост.
Всички сметнаха тия думи за много подходящи и в духа на доброто другарство, похвалиха ги, както се полага, и приканиха Гансуа да си даде сметка колко е уважаван от приятелите си и колко са достойни те да бъдат до него в това изпитание, както щяха да го сторят и на следващия ден — разбира се, тия, които можеха да се появяват на площад Сан Франсиско, без да ги грози опасността да ги запрат стражите. Защото днес е той, а утре са всички те, страда ли един от тях, насреща си винаги ще има приятели.
— Добре прави ваша милост, че преглъща тоз горчив хап с куража, с който се справяше и с живота — изказа мнение мъж с осеяно от белези от ножове лице и с коса, мазна колкото и яката на късия му плащ. Наричаха го юначагата от Галеоните. Беше обигран мошеник с тъмнорижа коса, родом от Чипиона.
— Кълна се в паметта на дедите ми, че това е самата истина — отвърна Гансуа сериозен. — Никой не ми е сторил зло, без да съм му платил за това. И ако все пак някой е останал ненаказан, то в деня на възкресението на плътта, когато отново стъпя на земята, ще му го върна тъпкано.
Бойните му другари заклатиха важно глави в знак на одобрение — така говореха истинските храбреци. Всички знаеха, че в изпитанието на следващия ден нито щеше да извърне лице, нито щеше да държи проповеди. Ненапразно беше истински мъж и рожба на Севиля, защото всеизвестно е, че в Ла Ерия не се пръкваха страхливци, а и мнозина преди него вече бяха сърбали от тая попара, без да правят гримаси на погнуса. Друг юначага, който говореше с португалски акцент, приведе довод, който имаше за цел да внесе утешение. Той изтъкна, че поне това е кралско правосъдие или с други думи не кой да е, а лично кралят изпращаше на оня свят Гансуа. Че то за един тъй изтъкнат смелчага щеше да е истинско незачитане да бъде пратен в гроба от никому неизвестен чиновник. Последната философска мисъл се оказа радушно приета от присъстващите и самият заинтересован приглади мустаците си, поласкан от това тъй справедливо осветляване на въпроса. Този възглед принадлежеше на облечен в елек до коленете храбрец, целия кожа и кости, с олисяло теме. Останалата му коса, прошарена и къдрава, се спускаше от един будещ уважение череп, почернял от слънцето. Разправяха, че преди бил теолог в Коимбра, докато едно злощастно премеждие не го принудило да се зачисли в редиците на разбойническото братство. Всички го смятаха за начетен мъж, вещ в правото и литературата освен, разбира се, в размахването на толедската шпага. Знаеха го като Сарамаго Португалеца и благородното му излъчване вдъхваше респект. За него се говореше, че се занимава с погубване на човешки души не от друго, а от нужда, че трупа пари като евреин, за да може да отпечата за своя сметка една нескончаема епическа поема, върху която работеше от двадесет години, разказваща как Иберийският полуостров се отделя от Европа и подобно на сал остава да се носи на произвола из океана, с екипаж единствено от слепци. Или нещо подобно.