Стечение на обстоятелствата

— Не се подценявай. Ти си нормална млада и красива жена. Само че ти липсва огън.

— Липсва ми — съгласи се Настя.

— Може би просто не искаш да го запалиш?

— Може би не искам. Престани да ме уговаряш. Страшно съм уморена. Нямам сили да стигна до банята, а ти ми говориш за силна страст. Ами просто я нямам, какво да направя.

— Искаш ли да ти помогна?

— За кое да ми помогнеш?

Настя отвори очи и внимателно се взря в Захаров.

— Да стигнеш до банята. Щом не притежаваш силна страст, това не би трябвало да те смущава.

— Помогни ми — отвърна тя и пак притвори уморено клепачи.

Дима отиде в банята, напълни ваната, наля във водата пенлив „Бадезан“ и се върна в стаята. Без да вдига Настя от фотьойла, внимателно свали миниполичката й, след това, стараейки се да не се докосва до тялото й, изхлузи тюркоазното й боди с презрамки.

— Господи, какви гърди имаш! — укорително поклати глава. — Трябва направо да се мразиш, щом криеш такава красота.

— Ами аз не се обичам.

Настя продължаваше да седи със затворени очи.

— А какво обичаш?

— Да решавам задачки.

Той с лекота я вдигна на ръце, отнесе я до ваната и внимателно я пусна вътре. От горещата вода Настя бързо се съвзе и бузите й поруменяха. Дима седна върху ръба на ваната и продължи с любопитство да разглежда измитото й лице.

— Колко пъти Павлов те е виждал в натурален вид?

— Два.

— И не се страхуваш, че може да те познае? Рисково момиче си.

— Няма никакъв риск. Почти е невъзможно някой да ме запомни. Аз съм никаква. Ето ти например ме познаваш от толкова години, но можеш ли да ме опишеш? Нямам нито една ярка черта.

— Кой ти е внушил, че си никаква? Или сама си го измисли?

— Пастрокът ми. Стана случайно. Бях на петнадесет. Той говореше по телефона и си мислеше, че не го чувам. Караше се на някого, че е изпратил твърде запомнящ се младеж. Тогава още работеше в следствието. И му каза: „Трябва да бъде като моята Аска. Никакъв. Сто пъти да минеш край него и пак да не го запомниш“. Аз, естествено, ревнах. Той разбра, че съм го чула, и започна да ме утешава. И тогава ми рече: „Лицето ти е като чист лист хартия. Върху него можеш да нарисуваш каквото си искаш. И нещо красиво, и нещо уродливо. Това е много рядък дар на природата, трябва да се научиш да го използваш“. Освен това, Димка, ние обикновено запомняме не чертите на лицето, а тена, мимиката, гласа, маниерите. Стига да имаш желание, това лесно можеш да го променяш. Така че повтарям, нямаше никакъв риск.

— И гласа си ли променяше, когато беше с Павлов?

— Разбира се.

— Кажи нещо, интересно ми е да чуя как си говорила с него.

С нисък глас, в който се усещаше англоезична интонация, Настя произнесе:

— Дмитрий Владимирович, струва ми се, че правите опити да ме прелъстите. Надявам се, че сте трезвомислещ човек и си давате сметка за пълната безнадеждност на вашето начинание.

Тя се плъзна надолу и бялата пяна я скри до брадичката.