Смърт заради смъртта

— Вие, Генадий Иванович?

— Не, нищо не знам — поклати глава Лисаков.

— Валерий Йосифович?

— Не знам — отвърна Харламов.

Настя внимателно разглеждаше от своето кътче петимата служители на Института — между четирийсет и пет и петдесет години, без особени белези, без особености в говора. Колко са различни, мислеше си тя, как изобщо не си приличат, но започнеш ли да ги описваш с думи, за всички излиза едно и също. Дори костюмите на всички са сиви. Алхименко е с костюм с жилетка от тъмносив плат на ситно синкаво райе, Харламов също е с тъмносив, но без жилетка и без райенца, костюмът на Гусев пък е светлосив… Прическите им наистина са почти еднакви, на всички косата им започва да оредява, на някои повече, на други по-малко. А израженията на лицата им са различни. Лицето на Гусев изразява тревога. На Алхименко — раздразнение. На Лисаков е студено и резервирано, сякаш всичко това не го засяга. По лицето на Бороздин е изписан жив интерес към всичко, което се случва. А Харламов сякаш буквално е в паника. От какво ли може да се е паникьосал пък той? Дали нещо не е сгазил лука?

Той седеше спокойно до дългата маса за съвещания, потропваше с пръсти по полираната й повърхност и гледаше широкоплещестия, усмихнат майор. Ала вътре в него всичко вреше и кипеше.

„В делото нямаше никаква молба. От къде на къде на този майор Коротков му е хрумнало, че е имало? Нямаше. Някой лъже, някой ги оплита, а от това само аз ще си изпатя. Галактионов? Да е задигнал молбата от папката? Защо? Абе не, глупости, Институтът не е пращал никаква молба, аз непременно щях да зная, това е абсолютно изключено. Ето, и Коротков казва, че в секретариата няма копие. Значи не е имало и първи екземпляр. Тогава какво излиза? Че следователят лъже? Пуснал е Войтович, а после е измислил легендата за молбата, която уж изгоряла при пожара? Възможно е. Но защо? Защо е пуснал Гриша? Срещу подкуп? От кого? Кой му е платил? Нима… Мерханов? Още щом задържаха Гриша, аз му казах, че работата може да спре. Мерханов може да е задействал своите лостове, той и досега има невероятно мощни връзки. Или просто е подкупил следователя и прокурора, дал им е пари, каквито не са и сънували, такива пари, които човек не отказва, ако иска да остане жив. Оттук идва и легендата за молбата. Но ако това е така, ако са пуснали Гриша, защото Мерханов се е погрижил, защо този мизерник не ми каза и дума? Смята, че е под достойнството му да ме информира? Че кой съм аз за него? Слуга, работник, занаятчия, и то неверен. Нищо, ще го изтърпя, за да живея, както аз искам, мога да го изтърпя. Глупостта, извършена от глупак, не може да те оскърби. Може да те оскърби само постъпката на достоен противник.“