Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
Настя ги преброи. После отново провери номерата. На всяка ампула беше залепено листче с номер и два подписа. Правилно, помисли си тя, това е подсигуряване за в случай че някой реши не просто да открадне, а да подмени ампулата, като пъхне в шкафа нещо наглед подобно, но безвредно. Както личи от маркировката, ампулата от жилището на Шитова е била произведена в същия завод, който е доставял цианид на Института. Но всички сто ампули си бяха налице — или в шкафа, или някой се беше подписал за всяка от тях.
— Кажете, а възможно ли е някой да се възползва от обстоятелството, че е взел ампула за работата си — да отсипе малко от вече отворената ампула? Съвсем мъничко.
— По принцип може — след като помисли малко, се съгласи техникът, — но зависи за какво ти трябва. Ако става дума веднага да го отнесеш на масата си и да го използваш — ние всички постъпваме така. Но ако е да си го занесеш вкъщи и да отровиш някого — едва ли.
— Защо?
— Цианидът е силно летлив, кипи при 20 градуса по Целзий. Бързо се разлага. Затова се съхранява в херметична опаковка. Разхерметизираш ли го, веднага започва да се превръща в поташ, тоест калиев карбонат. Спомняте ли си, всички сме чели в книгите за следвоенното време как, когато нямало сапун, хората използвали поташа за пране и миене на подове? Виждате ли колко безвреден става цианидът? Така че такъв човек би трябвало или да го използва веднага, или да открадне цяла неотваряна ампула.
— А възможно ли е служител на Института да се подпише за ампула, уж за работа, и да си я отнесе вкъщи?
— Възможно е — усмихна се техникът. — Но винаги съществува риск да те хванат при внезапна проверка. Отровни вещества се дават не на учените, а на техниците и лаборантите, които получават съответния инструктаж и имат сейфове, в които трябва да държат тези вещества. За ампулата отговаря онзи, който се е подписал за нея. И той е длъжен да я предаде обратно, след като е използвал цианида. Ето — той отвори друг дневник, — отчитане на ампулите. Пред комисия и с подписи. От двайсет и седемте са се върнали двайсет и три, четири се намират у лаборантите.
— Можем ли да проверим това сега? — с надежда попита тя.
— Защо не! — сви рамене техникът. — Да вървим.
За половин час те обиколиха четирите лаборатории, на които бяха отпуснати четирите невърнати ампули с цианид. И четирите се оказаха налице. Съвпадаше всичко: и номерата, и подписите, и дори листчето карирана хартия, лепнато върху ампулата.
Очевидно ампулата; намерена до мъртвия Галактионов, не е била от Института. Откъде е била тогава?
Настя се зае с анкетите от „Личен състав“, попълнени от хората, които подозираше. Да опитаме да потърсим източниците на цианида от друга посока.
Той гледаше гърба на Каменская, която излизаше от лабораторията, и се мъчеше да успокои сърцебиенето си. Така си и знаеше — ще се докопат до Галактионов. Инак защо изведнъж започнаха да проверяват възможностите за кражба на цианид? Но как са се досетили, че между Галактионов и Института има някаква връзка? Как? Къде е допуснал грешка?
Спокойно, каза си той, без паника. Убийството на Галактионов не е разкрито, значи милицията продължава да търси откъде е изнесен цианидът, с който е бил отровен. Търсят си хората. Търсят там, където се използва цианид. После ще отидат в някоя кожарска фабрика, после ще проверят фотоателиетата. Спокойно, всичко е нормално. Главният по делото на Войтович е онзи майор, май се казваше Коротков, а хлапачката е момиче за всичко, все си седи в ъгъла, мълчи си, слиза на пропуска да посреща гости. Може да е някаква практикантка. Съвсем младичка е. А във връзка с Галактионов са й възложили да обиколи всички учреждения, в които се използва цианид. Това е то. По какво се различава милицията от научното учреждение? По нищо, само по пагоните. При нас по една тема можеш да бъдеш ръководител на авторски колектив, по друга — научен консултант, а по пет други — съизпълнител. Всеки научен работник участва в разработката на поне пет теми. И с оперативните работници е същото: по едно дело си пешка, по друго ти възлагат нещо, дават ти някакво самостоятелно късче от работата, но така или иначе всеки детектив работи едновременно по няколко дела. Това е то и не е нужно да се изпада в паника.
Обаче браво на него, прояви голяма предвидливост — от една страна, избра за убийството на Галактионов цианид, до който всеки в техния Институт има достъп, и ако ще подозират, трябва да подозират целия Институт, а, от друга, не взе отровата от своята месторабота. Ето, точно за такъв случай не я взе. И изобщо не я взе. Отникъде. Браво, браво на него!