Смърт заради смъртта

Когато петимата дружно слязоха от колата и отвориха вратата към пропуска, там вече ги очакваше невзрачна слабичка блондинка. Бороздин я позна, беше идвала в Института заедно с Коротков.

— Здравейте! — поздрави ги приветливо тя. — Очаквам ви. Дайте си документите, сега ще ви оформят пропуските и аз ще ви придружа.

След няколко минути те се изкачваха по стълбището след блондинката. Тя ги заведе в просторен удобен кабинет с огромно бюро и прилепена до него дълга маса за съвещание. Над цялото това великолепие се бе възцарил Коротков с блеснали майорски звезди на пагоните. Той леко, дори стремително се изправи, за да поздрави гостите, радушно се усмихна, предложи им да седнат, а момичето дори не погледна. Тя мълчаливо се настани в един фотьойл в ъгъла, постави на коленете си голяма плоска папка и се приготви да си записва нещо.

— Както вероятно ви е известно — подзе Коротков, след като всички седнаха, — Григорий Войтович, след като е убил жена си, е бил задържан и настанен в изолатора на временния арест. Три дена по-късно са го пуснали вкъщи след разрешение на прокурора. И следователят, и прокурорът твърдят, че от вашия Институт е постъпила молба за временно, подчертавам, временно освобождаване на Войтович, за да му се даде възможност да завърши някакъв свръхсекретен проект. Не питам какъв е бил този проект, не е моя работа и изобщо това няма никакво значение. Но за своя изненада не открих в секретариата на вашия Институт никакви следи от тази молба. Затова поканих тук ръководството на Института, както и хора, които отблизо са познавали Войтович и биха могли да бъдат инициатори на подобна молба просто от съчувствие към него. Повтарям, нямам намерение да разглеждам сега въпроса добре или зле са постъпили онези, които са се постарали да измъкнат Войтович от килията. Те са действали така, както са сметнали за необходимо, и не са могли да предвидят, че резултатът ще бъде толкова ужасен. Интересува ме друго. Щом от Института е била изпратена официална молба, подписана от длъжностно лице, в секретариата трябва да фигурира нейно копие. Защо такова липсва?

Над дългата маса за съвещания увисна недоумяващо мълчание.

— За пръв път чувам за това — каза най-сетне директорът на Института Алхименко. — И между другото постоянно съм си мислил как е могло да стане така, че човек, извършил такова зверско убийство, само след три дена да бъде пуснат на свобода. Вячеслав Егорович, може би вие знаете нещо?

— Нищо не знам — разпери ръце научният секретар на Института Гусев.

— Ами вие, Павел Николаевич? — обърна се Коротков към Бороздин, в чиято лаборатория бе работил Войтович.

— И аз го чувам за пръв път — отвърна той. — Може би следователят нещо е объркал? Аз не съм подписвал никакви молби, казвам ви го с абсолютна сигурност.