Смърт заради смъртта

Началникът на следствения отдел при градската прокуратура разговаряше с Игор Евгениевич Лепьошкин и почти не чуваше собствените си думи.

— Но аз не разбирам — защо ми отнемате делото на Галактионов? — възмущаваше се Лепьошкин. — Какви основания имате да смятате, че няма да се справя с него? Извършена е огромна работа, разпитани са толкова хора и изведнъж вие искате да предадете делото на друг следовател!

— Вече ви обясних, че не предавам делото, а обединявам две дела за две различни престъпления, между които е установена тясна връзка. И го правя далеч не защото смятам, че сте лош следовател, а защото така е по-добре — в интерес на едно по-пълно и обективно разследване.

— Но защо не го правите наопаки? Защо не предадете на мен делото на Олшански, а отнемате моето и го давате на него? Аз ли имам някаква вина? Аз ли съм доказал некомпетентността си? Аз съм ваш подчинен и за мен е важно да разбирам от какво се ръководи началникът ми, когато взема решения. Как ще работя с вас, ако не разбирам изискванията ви?

„Не бил разбирал — тъжно си помисли началникът. — Няма нищо за разбиране. Има един грях, извършен не много отдавна, за който малко хора знаят. Но сред тези, които знаят, се оказа и този досаден Гордеев. А пък аз бях забравил, че и той знае. Попита ме не може ли при сливането на делата да предам цялата работа на Олшански. И аз, старият глупак, забравих, че трябва да внимавам с него и му отговорих нахакано: Според правилата делата ще се обединят при Лепьошкин и изобщо вие, уважаеми Виктор Алексеевич, си врете носа в чужди работи. Ние сме отделна епархия и началникът в нея съм аз. И точно тогава той ми припомни колко свято винаги съм спазвал правилата, особено веднъж, когато заради тази моя мания загина човек, едно седемнайсетгодишно момиче. Официално никой не ме обвини, но имаше един рапорт от Ларцев, в който всичко беше написано. И очевидно Гордеев и досега къта някъде този рапорт, макар че Ларцев вече май от година не работи при тях, пенсиониран е като инвалид. Народен човек е този Гордеев, не го усуква, не те заглавиква, а ти казва право куме в очите: Или днес ще нарушите идиотските си правила, а за в бъдеще няма да вземате на работа всякакви хора, или още днес ще дам на родителите на момичето вашия домашен адрес и адреса на вашата красива голяма вила. Под «всякакви хора» вероятно имаше предвид точно вас, Игор Евгениевич. С какво ли толкова сте го разгневили?“