Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
След като изпрати Доценко да търси хора, видели и прочели предсмъртното писмо на Григорий Войтович, Настя отиде при началника си. Трябваше добре да се овладее, за да не прихне: вчера в същото това кресло, зад същото това бюро бе седял младият силен Коротков с мощните бицепси, лъчезарната усмивка и святкащите звезди на пагоните, а днес отново — родния пълничък Колобок. Гордеев с обикновените дрехи и необятното плешиво теме.
— Влизай, Настася — поздрави я полковникът, докато търсеше нещо сред книжата, които бяха натрупани в изобилие върху голямото бюро. — Нашето приятелче Коротков вчера май ми е задигнало любимата писалка. Търся, търся, но нещо не я намирам. Така е, като ви пускам в кабинета си — пипате, драги, пипате.
— Потърсете по-внимателно — посъветва го Настя. Тя добре си спомняше как вчера Юра бе въртял тази писалка в пръстите си, а после автоматично я бе пъхнал в джоба на китела. Днес той няма и да си спомни това, още повече че кителът отново е окачен в гардероба до по-добри времена и Юрка няма скоро да го види.
— Абе просто не знам какво става тук — продължаваше да мърмори Гордеев, докато издърпваше чекмедже след чекмедже и проверяваше съдържанието им. — Детективи, ваш’та кожа, борци срещу престъпността. Юристи ми се пишат, с висше образование. Офицери. Човек не може нищо да остави, веднага го чопват, а после се блещят, уж изненадани: Ама какво говорите, гражданино началник, не сме вземали, не сме пипали, не сме виждали, сигурно вие сте си я изяли вместо салам. Е — той рязко вдигна глава, — какво имаш да ми казваш?
— Ами това, Виктор Алексеевич, че Лепьошкин и Олшански се сраснаха.
— Как така се сраснаха?
— Като сиамски близнаци. Лепьошкин води убийството на Галактионов, Олшански — разгласяването на тайната на осиновяването, но излезе, че двете неща са куплет и припев от една и съща песен. С Лепьошкин работим официално, на Олшански помагаме тихомълком, доставяме му информация по делото на Галактионов. Нали разбирате, че така не може да продължава? Седнали сме върху буре с барут. Като делим работата си за двама различни следователи, никога няма да разкрием убийството на Галактионов. Същевременно, ако обединим работата при Лепьошкин, аз ще получа инсулт. А Миша Доценко ще стане многоженец. За да оправи гафовете на Игор Евгениевич, Михаил се принуди да омае, кажи-речи, половината Москва. Защото покойният е имал много женички и Лепьошкин е успял да обиди, че и жестоко да наскърби всяка от тях, тъй че те са отнасяли от кабинета му не само отвращението си към следователя, но и несподелена информация.
— Искаш да кажеш, че Лепьошкин е неграмотен следовател и ти не желаеш да работиш с него? — попита Гордеев, който бе прекратил безплодните си опити да намери изчезналата писалка и внимателно гледаше Настя.
— Прекрасно знаете какво искам да кажа — раздразнено отговори тя. — Лепьошкин е добър, юридически грамотен специалист, безспорно е добросъвестен, не бяга от работа, носи на натоварване. Ако не беше така, едва ли толкова години щеше успешно да води стопански дела. И ако познава особеностите на характера му предварително, всеки може да се нагоди към него и да предотврати негативните последствия. Но сега попаднахме в ситуация, при която Миша повторно обикаля всички свидетели от женски пол, Игор Евгениевич научава за това и му вдига скандал — защо го правиш, кой ти е възложил, че и кой ти е позволил и изобщо каква е тази самодейност! Нашият интелигентен Миша естествено не може да го прати на майната му и членоразделно да му обясни, че оправя собствените му бакии. А пък ако Лепьошкин, не дай си боже, научи за негласната ни помощ за Олшански, буквално ще припадне. Или ще ни удуши — и Миша, и мене… А може и да ни застреля — сега и служителите от прокуратурата имат оръжие.
— По-накратко, дете мое — навъси се Гордеев. — Какво искаш от мен? Да побързам пръв аз да удуша Лепьошкин ли? Нещо не схващам смисъла на жалбите ти.
— Искам — много тихо каза Настя Каменская — да отворите касата си и да извадите оттам онази тъничка зелена папчица. Онази, нали знаете, с белите вързалки.