Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
След двайсет минути те излязоха от зданието на Градското управление заедно с блондинката Каменская. Точно пред тях беше спряла небесносиня кола, а на нея небрежно се бе подпряла ярка ефектна брюнетка с разгърнато скъпо кожено палто до петите, под което се виждаше къса копринена рокля, разкриваща невероятни крака. Закачливо усмихната, тя бавно огледа петимата мъже, после се извърна към приятелката си и й помаха с ръка. Вратите на колата се затръшнаха. Момичетата заминаха.
— Е, какво? — с плаха надежда попита Настя, когато колата се поотдалечи от зданието на Градското управление.
— Нищо — въздъхна Шитова и превключи скоростта. — Пак не го познах. Вашият колега Доценко много се надяваше, че ще мога да го позная „на живо“ — по някое движение на главата, по поглед, по мимика, изобщо по онези признаци, които снимката едва ли може да фиксира. Знаете ли, вашият Миша е чудно момче. Толкова ми се иска да му помогна и ще бъде много жалко да го разочаровам. Направо ми иде да му кажа, че съм познала онзи човек — разсмя се тя.
— Боже опази! — плесна с ръце Настя. — През ум да не ви е минало. Благодаря ви, Надежда Андреевна. Извинете, че се наложи да ви обезпокоим. Оставете ме някъде край метрото.
Петимата мъже също се качиха в колата си. Беше бежовата волга на Вячеслав Егорович Гусев.
— Странна история е тази с молбата — каза Бороздин, намествайки на коленете си обемистата си чанта.
— Дума да няма, Павел Николаевич — подкрепи го Гусев. — Но, от друга страна, прозвуча ми като упрек към всички нас. Защото никой дори не се сети да се застъпим по някакъв начин за Войтович, да се опитаме да му помогнем. Веднага му лепнахме клеймото „убиец“ и го забравихме, сякаш не е работил с нас повече от десет години.
Но от Войтович разговорът бързо се измести към производствените въпроси.
— На първи март съветът ще бъде сложен. Две защити на кандидатски, едната от тях много спорна…
— Вече съм се зарекъл да си нямам работа с Кемеровския филиал. При тях всяка хартишка се бави с месеци, сякаш смятат да живеят вечно. Едно нещо не съм получил навреме от тях…
— Лозовски стана абсолютно непоносим. Идва на съвет като опонент, а вместо да опонира, започва да разправя от трибуната разни историйки от младините си. Цяло посмешище…
— Трета лаборатория съвсем се е разхайтила. Оформят окончателни отчети като промеждутъчни, на някакви си пет странички, от които едната е титулна, а втората — списък на изпълнителите. Представяте ли си какъв е този отчет — на три страници за тригодишна работа. А промеждутъчни изобщо не пишат, пробутват само по някоя справка от два абзаца. А отделът за координация и планиране всичко им прощава.
— Че как иначе, след като началниците им живеят в един блок и водят децата си в едно училище — охо, какво още има да видиш…
Той автоматично поддържаше разговора, но същевременно трескаво си припомняше всички подробности от срещата с Шитова. Нима са приятелки с тази блондинка Каменская? Какви ли съвпадения не се случват. Дали го позна? Стоеше и оглеждаше мъжете с откровено курвенска усмивка, втренчи се във всекиго, сякаш си ги представяше в леглото. Май погледът й не се спря върху него. Май не се спря. Или все пак го позна?
Но и него си го бива, успя да се овладее, не трепна, не извърна поглед. Всички мъже впериха погледи в краката й, и той го направи. Не може да извръщаш поглед от такава хубавица, не е по мъжки, а значи би изглеждало подозрително. И той не извърна своя. Опули се като всички и дори се постара да се усмихне възхитено.
Не, май все пак не го позна…
Седма глава
— Засега не успяхме — констатира Настя, след като изслуша доклада на Миша Доценко, който бе наблюдавал отстрани срещата на петимата служители на Института с Надежда Шитова. Нещо повече, той дори бе заснел петимата с камера и всички току-що най-внимателно, кадър по кадър, бяха изгледали целия запис. Не, никой от петимата не се бе издал. — Обнадеждаващ резултат — изхъмка тя и прибра касетата със записа в сейфа. — Или ние с вас сме абсолютни дебили и действаме неправилно, като търсим не когото трябва, или имаме насреща си силен противник. Цял час могъщ пресинг, когато Юрка ги притискаше в началническия кабинет с тази несъществуваща молба, и накрая ослепителната Шитова с нейните рози и крака — малко хора биха издържали, ако имаха какво да крият. Добре, няма да се отчайваме. Външността не ни даде нищо, Шитова не разпозна никого и никой не показа, че я познава. Молбата също излезе ялова. Един от тях със сигурност знае, че в делото не е имало никаква молба, но не се издаде. Имаме в резерв средството на престъплението — цианида, а също и възможността за познанство с Галактионов. Съществува и предсмъртното писмо на Войтович. Миша, това е за вас. А на нас с Юра ни предстои да издържим една битка от местно значение — с Лепьошкин.