Грешката на президента

Нина се притеснявала от своето ново положение на съпруга на крупен банкер. Разбира се, било й приятно да има вкъщи микровълнова печка и съдомиялна машина, тя, разбира се, се радвала, че синът й има възможност да учи в едно от най-престижните училища в Москва при най-добрите учители, че почивал на Средиземно море и играел тенис. И все пак, с ръка на сърцето, тя не можела да не си признае, че би сменила всичко това за предишния прост и разбираем за нея живот.

Но най-много от всичко на Нина й тежал новият свят, в който трябвало неизбежно да влезе семейството на едрия банкер. Леонид ходел на приеми, коктейли, делови обеди, за много от които получавал покана „със съпругата“. Обаче съпругата всеки път се опъвала и не искала да ходи никъде. Понякога Леонид се предавал, но в особено важни случаи настоявал и тогава Нина тръгвала на поредния прием с вид на овца, която водят на заколение. И се държала по този начин и там. Не докосвала почти нищо, на въпросите отговаряла едносрично, не само не вземала участие в общия разговор, но и почти не слушала за какво говорят.

Струва ли си да се казва, че Нина Бурмеева категорично отказа да ходи на конкурса „Московска красавица“. Леонид можеше да я закара там само насила — Нина решително не одобряваше подобни мероприятия и беше много недоволна, когато разбра, че мъжът й е получил такава покана.

— Щом искаш да зяпаш голи безсрамни мадами, върви сам! — заяви Нина. — Да бяха ви поканили направо в публичен дом!

— Това не е публичен дом, а конкурс за красота — уморено възрази Леонид.

— Конкурс за красота! — Нина внезапно премина в крясък, което беше съвсем необичайно за нея. Тя бе сдържана, дори тиха жена и този взрив свидетелстваше, че се намира на границата на нервен срив. — Там има само курви! Нима порядъчна жена ще тръгне да си друса циците пред мъжете! Върви, любувай се!

— Успокой се — само каза Леонид. — Аз отивам там не за да се любувам, както ти се изрази, на цици. Това ми е нужно за поддържане на престижа.

— Че на кого е нужен тоя престиж! — беснееше Нина. — На мен ли? На детето? Не виждаш ли, че заради този престиж те е страх и на улицата да излезеш без охрана! Кому е нужно това?

Нина говореше още нещо, но той не отговаряше. Сега беше разбрал окончателно — пътищата им с Нина се бяха разминали, едва ли можеха да живеят заедно занапред. „За нея ще бъде по-добре, ако може отново да стане обикновена, скромна жена, а не съпруга на банкер“ — помисли Леонид, облече се и отиде на конкурса „Московска красавица“.

Там между участничките той забеляза една — потресаващата Татяна Христофориди. Висока, стройна, с разкошна коса, тя се отличаваше от останалите красавици с изражението на лицето си — в него имаше нещо решително, твърдо и същевременно детско.