Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
Той повдигна ръце над главата си. Синият пламък с рев се заби в небето.
— Съзрете Неумиращия, съзрете Всевластния!
Нещо започна да се оформя сред синьото на пламъците — три червени петна: уста и две очи. Заговори глас, разтърсил площада:
— Поклонете се пред моя верен служител!
Огромна тежест ги притисна на колене. Смях се разнесе над приведените гърбове на тълпата, накарал мнозина да запушат уши. Всички усещаха ужаса.
— Изправете се, поклонници! — нареди гласът. Тежестта се отдръпна, така че можеха отново да се изправят. И членовете на Компанията с ужас видяха дребна парцалива фигура, овързана с вериги, да стои между тях и пламъците, които непрекъснато се разстилаха встрани, сякаш диреха нещо.
— Заловил е Стела… — каза хауфутът.
Следващите няколко секунди се проточиха във вечност. Хал изникна до Лийт, макар че само допреди мигове въобще не бе стоял сред Компанията. Той постави ръка върху рамото на брат си и прошепна:
— Почакай! Още недей да правиш нищо!
Думите му имаха противоположен ефект. Изревавайки яростно, Лийт скочи на платформата. Джугом Арк засия с непоносима светлина.
— Стела! — провикна се той. Слабата фигура обърна лице към него. За момент очите им се срещнаха. Неговите бяха изпълнени с гняв и страх, а нейните с отчаяние и безнадеждност — и още нещо, скрито дълбоко: непокорство.
Сетне очите му я изгубиха, защото синият пламък избухна в отговор. Безтелесният глас изрева думи, които Лийт не можа да разбере, слова на омраза и отврата. Синият огън се сблъска с бялото сияние на Стрелата. Сякаш земята се изправяше срещу небето в гръмко треперене. За момент светът притъмня, сетне премигна и се изчисти. Отново беше утрин. Синият огън го нямаше. Счупена купа лежеше на земята.
Лийт тръсна глава. Глас като острие разсече тишината.
— Ще си платиш за това — изрече гневен глас. Деорк стоеше под Струърската порта, заканвайки се с юмрук. — Ще си платиш! Ще гориш вечно, молейки за пощада, която не ще получиш! Точно както ще моли Стела!
Озъбвайки се, той се обърна и изчезна.
Лийт отчаяно се огледа, търсейки Стела. Напразно. Всички събрани лежаха на земята — може би мъртви, може би просто в безсъзнание. Не знаеше. И не го беше грижа. Градските стражи също бяха сполетени от същата орис, повалени от сблъсъка на двете могъщи сили. Дори членовете на Компанията лежаха около него. Струваше му се, че той е единственият оцелял.
Край него някой простена. Фемандерак бавно се изправи на крака, хванал главата си. Един по един и останалите приключенци се размърдаха.
— Видях — прошепна философът с ужасѐн глас, като че отново преживяваше някакъв ужас. — Видях как пламъкът се пресяга и я сграбчва! Боже! Пъхна я право в пастта си. Надявам се да е още жива, но се страхувам… страхувам се…
Тогава Фемандерак се опомни и видя застаналия до него младеж.
— Лийт, сигурен съм, че тя е добре… — Той замълча. — Съжалявам. Няма как да е добре. Аз съм глупак.
Без да му обръща внимание, Лийт изтича сред тълпата, зовейки името й. Никой от войниците не се беше надигнал, но неколцина от събралите се вече се бяха изправили, опирайки се едни на други. Повечето още бяха в безсъзнание.
И никаква следа от Стела.
Лийт погледна към Компанията — вече всички представители стояха на крака. Видя Хал да се приближава към тях, уж току-що пристигнал. Индретт го прегърна.
— Хал! Къде беше?
— Приготвях обяда — рече той. — Какво е станало?
— Много неща — отвърна Манум. — Но преди да говорим за това, има някои неща, за които трябва да се погрижим. Лийт? — Той се обърна към по-малкия си син.
Лийт кимна. Моментът на лудост беше отминал. Изблъсквайки мъката и гнева, той отново застана на платформата. Вече повече от половината събрани се бяха свестили, а войниците все така лежаха.
— Днес врагът ни се яви — каза им Лийт. — Той насочи тъмната си магия срещу Джугом Арк, но се провали. Лакеят му бе принуден да побегне, а армията му лежи в нозете ви. Първата битка във Фалтанската война се проведе тук, в Инструър, и вие сте победителите!
Радостта на тълпата не беше особено убедителна. Тук се бяха сблъскали неразбираеми за тях сили, оставили ги живи само по някаква случайност. Стотици ужасени хора бързо се отдръпваха, проклинайки любопитството си. Беше се оказало, че магията далеч не е веселието, което бяха очаквали. Утешаваха се с това, че поне са останали живи.