Съдбовният кораб [bg]

— Ще е по-лесно, но не и по-уместно — студено отбеляза Серила.

— Вече си в Бингтаун — с невъзмутим глас отвърна Роника. — Тук не вярваме в губенето на време само за да впечатлим другите. — Говореше сякаш обучаваше непокорна дъщеря в обноски. Без да поиска разрешение, отиде до бюрото и отвори книгата, която бе донесла. — Мисля, че намерих нещо, което може да те заинтригува.

Серила отиде до огъня.

— Съмнявам се — измърмори кисело. Роника се стараеше твърде много да открие доказателство. Постоянните ѝ тактики да подведе Серила бяха досадни и караха собствената ѝ измама да изтънява.

— Толкова бързо ли се изморяваш да си играеш на сатрап? — студено попита Роника. — Или смяташ, че така трябва да се държи един владетел.

Серила се почувства като зашлевена.

— Как смееш! — започна тя, след което очите ѝ се разшириха още повече. — Откъде взе този шал? — попита настоятелно. Серила знаеше, че го е виждала в спалнята на Давад, преметнат на облегалката на един стол. Колко самонадеяно от страна на жената да си позволи да го вземе!

За момент очите на Роника се разшириха и потъмняха сякаш Серила ѝ бе причинила болка. После лицето ѝ омекна. Тя се протегна, за да погали мекия плат, надиплен през рамото ѝ.

— Аз го направих — тихо каза тя. — Преди години, когато Дорил беше бременна с първото си дете. Оцветих вълната и я изплетох сама, като специален подарък от една млада съпруга за друга. Знаех, че ѝ харесва, но беше затрогващо да разбера, че от всичките ѝ неща, Давад е запазил именно това, за да я помни. Тя беше моя приятелка. Не ми е необходимо разрешението ти, за да заема нещата ѝ. Ти си крадлата и нежеланата тук, не аз.

Серила се беше вторачила в нея, неспособна да продума от ярост. Хрумна ѝ дребнаво отмъщение. Нямаше да погледне нищожното доказателство на жената. Нямаше да ѝ направи това удоволствие. Стисна зъби и ѝ обърна гръб. Огънят гаснеше. Затова бе почувствала внезапен студ. Нито един свестен прислужник ли нямаше в Бингтаун? Серила вдигна ядосано ръжена и се опита да събуди въглените и цепениците обратно за живот.

— Ще погледнеш ли книгата с мен, или не? — настоя Роника. Тя стоеше и сочеше към някакво вписване сякаш беше от голямо значение.

Серила позволи на гнева си да кипне.

— Какво те кара да мислиш, че имам време за това? Да не мислиш, че нямам нищо по-добро за правене от това да напрягам очите си над тънкия почерк на един мъртвец? Отвори си очите, стара жено, и виж какво заплашва цял Бингтаун, вместо постоянно да мислиш за личните си фикс идеи. Градът ти умира, а хората ти нямат смелостта да се борят със смъртта му. Банди от роби продължават да плячкосват и грабят, въпреки заповедите ми. Наредих да бъдат заловени и принудени да служат в армия, която да защити града, но нищо не беше направено. Пътищата са блокирани с отломки, но никой не си е мръднал пръста, за да ги разчисти. Търговската дейност е преустановена и хората се гушат зад вратите на домовете си като зайци. — Тя шибна една цепеница с ръжена и нагоре по комина полетяха искри.