Съдбовният кораб [bg]

Разтърси я внезапно прозрение. Тя не се интересуваше особено какво ще стане със сатрапа или авторитета му в Джамаилия. Искаше единствено да запази властта му в Бингтаун, за да може да си я присвои. Това означаваше да разкрие кой в Бингтаун беше склонен да подпомогне свалянето му. Същите хора щяха да се опитат да премахнат и нея от длъжност.

За един кратък момент ѝ се прииска да бе учила повече за Калсид. Имаше писма в кабинета на калсидския капитан, написани с джамаилски букви, но на калсидски. Беше разпознала имената на двама от висшите джамаилски благородници и отбелязани парични суми. Тогава беше почувствала, че държи в ръцете си наченките на заговор. За какво беше платено на калсидците? Или те бяха тези, които бяха платили? Ако беше успяла да прочете тези писма, докато капитанът я бе държал като затворничка… Срамът прекъсна мисълта ѝ.

Мразеше какво ѝ бяха причинили тези дни на затворничество и насилие. Бяха я променили необратимо, по начин, който тя презираше. Не можеше да забрави, че калсидският капитан беше притежавал контрол над живота и смъртта ѝ. Не можеше да забрави, че сатрапът — този момчешки на вид, разглезен, егоистичен сатрап, беше имал властта да я постави в такова положение. Бе изменило завинаги представата ѝ за самата нея. Беше я накарало да признае степента, в която мъжете имаха власт над нея. Е, сега тя имаше власт и докато я пазеше добре, щеше да е в безопасност. Никой мъж нямаше да може да наложи волята си върху нея, никога повече. Разполагаше със силата на високопоставената си позиция. Тя щеше да я предпази. Трябваше да я задържи на всяка цена.

И все пак, за властта си имаше цена.

Тя отново повдигна края на завесата и надникна навън. Дори тук, в Бингтаун, не беше защитена от опити за убийство. Знаеше го. Никога не излизаше без придружител. Не вечеряше сама и винаги се уверяваше, че най-напред се сервира на гостите ѝ и после на нея, при това от същите гозби, от които щеше да опитва и тя. Ако успееха да я убият, поне нямаше да умре сама. Но нямаше да го позволи, както нямаше да позволи да ѝ изтръгнат влиянието, което така усилено се бе борила да си осигури. С такава власт идваха и опасности, но тя щеше да ги преодолее. Можеше да държи сатрапа изолиран и неспособен да комуникира. За негово собствено добро, разбира се. Позволи си лека усмивка. Искаше ѝ се да не го бяха отвеждали толкова далеч. Ако беше в Бингтаун, щеше да се погрижи да получи упойващите билки и блага, които щяха да го държат лесно управляем. Можеше да намери начин да го отдели от Кеки. Да го убеди, че щеше да постъпи мъдро, ако се покрие и я остави да движи нещата.