Съдбовният кораб [bg]

В деня, в който Роника пристигна, Серила беше сигурна в победата си. Жената не донесе никакви вещи, освен вързопите, които тя и прислужницата ѝ носеха. Слугинята ѝ беше татуирана бивша робиня, която се отнасяше с Търговката почти сякаш бяха равни. Жената Вестрит имаше малко дрехи и никакви бижута. Бе изглеждала толкова обикновена онази вечер, докато се хранеше в края на масата на Серила, че съветничката се бе почувствала тържествуващо. Това жалко създание не беше заплаха — щеше да се превърне в символ на нейната щедрост. И в крайна сметка жената щеше да се изпусне и да издаде приятелите си заговорници. Винаги, когато излизаше от къщата, Род я следваше.

Въпреки всичко, след като се бе нанесла в старата спалня на Давад, Роника не бе оставила на Серила нито ден покой. Беше като жужащо насекомо в ухото ѝ. Точно когато Серила трябваше да насочи усилията си към укрепването на властта си, Роника я разсейваше на всяка крачка. Какво правеше относно разчистването на потъналите кораби в пристанището? Имаше ли някакви вести за помощ от Джамаилия? Беше ли изпратила птица до Калсид, за да възрази на тези военни действия? Беше ли опитала да спечели подкрепата на народа на Трите кораба, за да обхождат улиците нощем? Вероятно ако на бившите роби се предложеше работа със заплащане, те щяха да престанат да беснеят на плячкосващи групи. Защо Серила не бе подтикнала бингтаунския Съвет да се събере и отново да поеме контрол над града? Всеки ден Роника я притискаше с такива въпроси. В добавка, при всяка възможност ѝ напомняше, че беше чужденка. В случаите, в които Серила пренебрегнеше другите ѝ изисквания, Роника се връщаше с досадна упоритост, за да настоява, че Давад не бил предател и че Серила няма права над този имот. Изглежда, жената изобщо не я уважаваше, камо ли пък да ѝ окаже учтивостта, полагаща ѝ се като съветничка на сатрапа.

Това я глождеше още повече, тъй като Серила не беше сигурна в позицията си, за да се позове на властта си и да притисне Търговката. Твърде често се поддаваше на заяждането ѝ; първо, да погребе Давад, после, да отстъпи част от овощната градина на племенницата на предателя. Повече нямаше да ѝ се дава. Това само я окуражаваше.

Род ѝ беше докладвал как прекарва сутрините си. Въпреки опасностите по улиците, Роника Вестрит и прислужницата ѝ излизаха всеки ден, за да обикалят пеша по домовете на Търговците в опит да ги убедят да се съберат. Род бе докладвал, че често я отпращат и се отнасят с нея безцеремонно, но тя беше настоятелна. Като дъжд върху камък, помисли си Серила, бе омаломощила най-силното сърце. Тази вечер щеше да спечели най-големия си триумф. Съветът щеше да заседава.

Ако Търговците се вслушаха в Роника и решаха, че Давад никога не е допускал грешка, това силно щеше да накърни властта на Серила. Ако Съветът решеше, че племенницата му трябва да наследи имота, щеше да ѝ се наложи да се изнесе от имението и да помоли за гостоприемството на друг Търговец. Щеше да изгуби уединението и независимостта си. Не можеше да позволи това да се случи.