Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

Дуротан видя как широките му рамене леко се отпускат. Велън дълбоко въздъхна.

— Разбирам — каза той. — Може и да не ти е казал защо искам да дойда тук.

— Няма нужда да знам какви са целите ти, дренаи — отсече Дуротан.

— Напротив, иначе този разговор щеше да е напразен.

Гласът му беше ясен и чист и в него не личеше нищо старо или немощно, въпреки очевидната древна възраст на Велън. Дуротан повдигна вежда. Беше напълно ясно, че Велън е мъдър старейшина. Но сега за пръв път Дуротан забеляза чистата сила на волята, която бе поддържала Пророка толкова много години.

— Тази планина е свещена за хората ти. Ние знаем това и уважаваме позицията ви. Но тя е свещена и за нас.

Велън направи стъпка напред, без да отделя очи от Дуротан. Орките около него се размърдаха, замърмориха, но не направиха нищо повече.

— Дълбоко в планината се намира същество, което от много време се грижи за дренаите — продължи Велън. — То е по-старо от всичко, което и двете ни раси могат да си представят. И много по-мощно. Но дори старите и мощни неща могат да умрат и сега то умира. То дава мъдрост и милост, и помирение. Можем заедно да ги получим — твоите хора и моите. Ние…

— Богохулник!

Дуротан се сепна. Горчивият вик не излезе от устата на някой от избухливите му воини, а от тази на шамана, който стоеше до него. Очите на Дрек’Тар бяха широко отворени, а тялото му се тресеше от ярост. Вените по шията му изпъкваха, докато той размахваше юмрук към Велън. Дуротан бе толкова шокиран от изблика, че не успя да го потуши достатъчно бързо и Дрек’Тар продължи:

— Ошу’гун е наша! Тя е дом на любимите ни мъртви, подслон за духовете им и твоите мръсни копита няма да направят и една стъпка на свещената й земя.

Велън явно също се изненада от изблика на орка. Той се обърна към шамана и умолително протегна ръка.

— Вашите духове се намират зад тези стени. Това е така и аз никога не бих го отрекъл — извика Велън. — Но те са тук, защото са привлечени от това същество. Искам просто да…

Това беше най-погрешното нещо, което можеше да изрече. Дрек’Тар яростно изрева. Надигнаха се още викове и преди Дуротан да осъзнае какво точно се случва, той видя как воините му се спускат напред. Драка се насочи към тях, опитвайки се да спре атаката, но със същия успех можеше да се опита да спре и приливна вълна. Дуротан се обърна и зашлеви лицето на Дрек’Тар. Шаманът се завъртя и се озъби.

— Защити ги! — извика Дуротан. — Изпълнявай заповедите ми, трябват ни живи! Защити ги, проклет да си!

Очите на Дрек’Тар гневно проблеснаха, но само за миг. Той вдигна ръка и затвори очи, и изведнъж около петимата дренаи пламна широк огнен кръг. Изви се вятър, който поде огъня нависоко и отблъсна орките. Воините отстъпиха назад и за ужас на Дуротан някои от тях започнаха да опъват тетивата на лъковете си.