Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Той се изправи и протегна ръка.

— Имате подкрепата на Уайлдхамър.

Лотар също се изправи и с радост стисна ръката му.

— Благодаря — каза той и това бе достатъчно.

— Поне ги отблъснахме от Хиндерланда — отбеляза младежът с гладкото лице. — Домът ви е в безопасност.

— Т’ва е така — съгласи се Кърдран. — Засега. Ама накъде ше отидат тия орки сега? Ше се върнат ли обратно в Хилсбрад? Или ше идат нагоре към Столицата? Или ше поемат на север при своите противни другари?

Може би тези думи бяха грешка, защото изведнъж новите му съюзници скочиха на крака.

— Какво каза? — попита гневно елфата. — Какво за севера?

— Че мо’е да се върнат при останалата част от вида си? — повтори Кърдран, объркан.

Тя кимна и сви рамене.

— Разузнавачите ми са видели малка част от Ордата там. Останалите са поели на север покрай горите ни и са продължили към планините. — Той огледа лицата на гостите си. — Не знаехте ли?

Младежът с гладкото лице и магьосникът поклатиха глава, а по-възрастният воин вече ругаеше.

— Било е примамка! — каза той, почти изплювайки думите. — И ние сме се хванали!

— Примамка? — Кърдран се намръщи. — Домът ми беше застрашен. Това не е било просто маневра.

Но Лотар поклати глава.

— Не, заплахата беше истинска — съгласи се той. — Но който и да командва Ордата, е много хитър. Знаел е, че ще ви се притечем на помощ. Отвел е една част от войските си на север и е оставил друга, която да ни забави. Сега е далеч от нас.

— И се е запътил към Куел’Талас! — извика елфската девойка. — Трябва да ги предупредим!

Лотар кимна.

— Веднага ще съберем войските и потегляме напред. Ако се движим бързо…

Но девойката го прекъсна.

— Няма време! — настоя тя. — Ти сам каза, че Ордата вече е далеч. А ние вече сме с цял ден назад! Събирането на воините ще ни забави още повече.

Тя поклати глава.

— Ще отида сама.

— Не — гласът бе тих, но тонът не срещна съпротива.

— Няма да тръгваш сама — каза й Лотар, пренебрегвайки гневния й поглед. — Туралиън, вземи останалата част от кавалерията и половината войски. Поемаш командването. Кадгар, ти ще останеш с него. Искам Алианса да е налице, за да помогнем на защитата на Куел’Талас.

Той се обърна към Кърдран, който го гледаше с удивление. Човекът знаеше как да командва.

— В гората ще има още орки — предупреди го той. — Не можем да рискуваме да минат зад гърба ни или пред нас. Ще останем, докато се уверим, че гората е чиста, и после ще се присъединим към останалите.