Бавачката на ангели [bg]

Йоста поклати глава.

– Не, не още. Но Турбьорн и екипът му продължават да работят на острова, за да видят ще открият ли още нещо. По някое време през деня се надявам да получим окончателна информация дали става дума за човешка кръв, или не. Единственото, с което разполагаме за момента, е предварителният доклад за пожара. Патрик го получи вчера, тъкмо преди да си тръгна.

– Започнахте ли вече да разпитвате хора?

Ерика беше толкова развълнувана, че едва издържаше да стои на едно място. Не смяташе да се откаже, преди да е допринесла по всеки възможен начин за разгадаването на мистерията. Възможността да напише фантастична книга беше по-скоро бонус.

– Вчера започнах да правя списък на хората, които са свързани по някакъв начин с разследването. Подреждам ги по важност и се опитвам да открия как да се свържем с тях. Малко е трудно, тъй като е минало много време от случилото се. От една страна, не е лесно да се открият някои хора, от друга, и спомените ми може би не са съвсем ясни. Така че ще видим какво ще се получи.

– Мислиш ли, че момчетата може да са били замесени? – попита тя.

Йоста веднага разбра кои момчета има предвид.

– Мислил съм си го, естествено, но не знам. Разпитахме ги няколко пъти и историите им съвпадаха. Освен това не намерихме физически улики, които да сочат, че...

– Открихте ли изобщо някакви физически улики? – прекъсна го Ерика.

– Не, няма за какво да се хванем. След като намерихме Ева, с колегата ми Хенри слязохме долу при кея. Тогава попаднахме на момчетата, които се връщаха с лодката. Изглеждаше, че наистина са били за риба.

– Огледахте ли лодката? Не е невъзможно телата да са били изхвърлени във водата.

– Беше проверена много внимателно, но в нея нямаше следи от кръв или нещо подобно. Ако бяха натоварили пет тела вътре, щяхме да открием нещо. Пък и се чудя как изобщо биха могли да пренесат телата до лодката. Хлапетата бяха кльощави. Освен това водата рано или късно изхвърля труповете на брега. Все някой от членовете на семейството щеше да бъде намерен, освен ако момчетата не са се постарали да закотвят телата на дъното. А за това са нужни сериозни тежести, каквито едва ли биха намерили в бързината.

– Говорихте ли и с други ученици?

– Да, но някои родители не разрешиха синовете им да бъдат разпитани. Предполагам, че се считаха за твърде видни граждани и не искаха да рискуват да избухне скандал.

– И научихте ли нещо интересно?

Йоста изсумтя.

– Не, родителите само обясняваха колко ужасно било случилото се, но синовете им нямали какво да разкажат за живота в училището. Всичко било отлично. Рюне бил отличен, учителите били отлични, нямало проблеми или конфликти. А учениците, общо взето, повтаряха думите на родителите си.

– Ами учителите?

– Говорихме и с двамата, естествено. Първоначално подозирахме единия, Уве Линдер. Но после се оказа, че той все пак има алиби – Йоста замълча за кратко. – Чисто и просто не открихме нищо подозрително. Не можахме дори да докажем, че е било извършено престъпление. Но...