Рубинения кръг [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Кръвни връзки #6
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-121-5
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рубинения кръг [bg]». Краткое содержание книги:
Ейдриън ме гледаше тъжно, докато търсех блузата ми.
— Ако направим така, че на екрана да се виждат само главите ни, не мисля, че някой ще забележи останалото.
Отвърнах му с предупредителен поглед и след цяла серия от драматични въздишки той неохотно се облече.
Обаче останахме на леглото и отворихме лаптопа. След като го настроихме и се включихме, двамата се надвесихме над екрана и видяхме насреща си разстроеното лице на Соня.
Ала преди Ейдриън да успее да я попита за Нина, Соня се отдръпна и друго лице изпълни екрана.
— Честна дума, Ейдриън, направо не мога да повярвам! — възкликна Лиса. Върху лицето й бе изписано безкрайно възмущение. — Как можете вие двамата да ми го причинявате? Умолявахте ме да ви защитя. С риск да си навлека гнева на моя народ и на алхимиците, аз ви приех в двореца и така ли ми се отплащате?
Тя изглеждаше искрено разочарована и разстроена и аз се замислих колко неприятности можеха да възникнат заради нас. Понякога забравях колко несигурно беше положението на Лиса, буквално я разкъсваха на части, докато тя полагаше неимоверни усилия да стори и невъзможното и да угоди на всички. Ние с Ейдриън направихме това, което бе нужно за двама ни, но не помислихме какви последствия ще има за останалите.
— Беше заради Джил — решително заяви Ейдриън. — Трябваше да я открием.
Лиса поклати гневно глава.
— А аз ти казах, че колкото и да оценявам помощта ви, не е нужно вие да търсите Джил. Ние вече имаме хора, които се занимават с това.
— Не, не… нещата не стоят така — възрази Ейдриън. — Това не беше някакво спонтанно хрумване. Сидни получи реална следа.
Нефритенозелените очи на Лиса се втренчиха очаквателно в мен. Аз й разказах това, което бяхме узнали — че Алисия стои зад отвличането на Джил и как мои приятели в момента търсят нови следи в Палм Спрингс. Докато говорех, изражението на Лиса ставаше все по-невярващо.
— И защо аз чак сега разбирам за всичко това? Вие трябваше веднага да ми кажете!
— Тогава не знаехме всички факти — намеси се Ейдриън. Въпреки външната му увереност виждах, че той също вече преосмисля нашите действия. — И все още не ги знаем, но Джаки Теруилиджър е много способна. Тя непременно ще открие нещо. — Той се поколеба. — Кой знае, че сме напуснали двора?
— Алхимиците нямат представа, ако това те тревожи — отвърна Лиса. — Засега само шепа хора тук, в двора, знаят, така че се надявай това да не се промени. Алхимиците много ясно ми дадоха да разбера, че Сидни никога няма да се върне при нас, ако я заловят.
Аз потръпнах при тези думи.
— Достатъчно, Лис. — Роуз внезапно излезе на сцената, като се промуши ловко до приятелката си, сякаш Лиса не беше кралица на мороите. — Те загряха. Прецакаха всичко.
— Не сме прецакали нищо — заинати се Ейдриън. — Намирането на Джил е най-важното нещо, с което трябва да се заемем в момента.
Гневът на Лиса малко поспадна.
— Така е. Аз също искам да я намерим. Защо не дойдохте при мен, след като получихте онази кутия?
Ейдриън сви рамене.
— Разбрахме за връзката между Джил и Алисия чак сега, след като преминахме през всички тези загадъчни лутания и изпитания. Тогава не бяхме сигурни в нищо и честно, не знаехме дали ще ни разрешиш да заминем. Сметнахме, че е най-важно да измъкнем незабелязано Сидни от кралския двор, за да поеме по следата. Аз се присъединих по-късно към нея.
За мое удивление, Лиса кимна и се съгласи.
— Прав си. Навярно щях да искам повече доказателства, ако сте разполагали единствено с кутията със снимката на Джил. Нито един от тези, които изпратих да търсят Джил, не разкри това, което ти успя, Сидни.
Това не беше точно извинение, но Ейдриън го прие като такова.
— Благодаря ти — рече той.
— Но след това трябваше да ми кажете — продължи да упорства Лиса.
— Или на мен — додаде Роуз.
— Е, след като вече ми се накарахте — продължи Ейдриън, — ще ми каже ли някой нещо повече за Нина?
— Те ще те информират — заяви Лиса и посочи към стоящите около нея. — Аз трябва да се погрижа изчезването ви от двора да остане в тайна. Освен ако не възнамерявате да се върнете и да оставите Еди и онази ваша приятелка от човешката раса да уредят всичко? Още не е късно да се върнем към началния план.