Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Не знам — извинително произнесе той.
— О, хайде, Уди, моля те. Ти просто не разбираш — и Чарли сниши глас. — Не знаеш какво означава да обичаш някого толкова много. „Напротив, зная“ — помисли си Уди и това измени намеренията му. — „Ако Чарли се чувства толкова зле, колкото и аз, как да му откажа? Надявам се някой друг да направи същото за мен, ако то означава по-добър шанс с Джоан.“
— Окей, Чарли. Ще говоря с нея.
— Благодаря ти! Чакай — тя е тук, нали? Можеш ли да говориш с нея тази вечер?
— А, не. Зает съм с други неща.
— Да, разбира се… но кога?
Уди сви рамене:
— Утре.
— Това е приятелска постъпка!
— Недей да ми благодариш. Най-вероятно ще каже „не“. И Уди се обърна да говори с Джоан, но тя си бе отишла. Той започна да я търси, но се спря. Не биваше да изглежда отчаян. Ако не друго, знаеше, че един мъж с проблеми не е привлекателен. По задължение танцува с няколко момичета: Дот Реншоу, Дейзи Пешкова и с нейната немска приятелка Ева. Взе си една кола и излезе навън, където някои от момчетата пушеха. Джордж Реншоу сипа малко уиски в колата на Уди; това подобри вкуса й, но той не искаше да се напива. Беше го правил преди и не му бе харесало. Синът на Гас Дюър вярваше, че Джоан ще желае мъж, който има интелектуални интереси като нея — и че това изключва Виктор Диксън. Уди я беше чувал да говори за Карл Маркс и Зигмунд Фройд. В градската библиотека бе чел Комунистическия манифест, но писанието звучеше просто като политическа декламация. По-приятно бе прекарал над страниците на Проучване на хистерията на Фройд — там психичното заболяване ставаше на нещо като детективска история. Искаше някак между другото да покаже на Джоан, че е чел тези книги. Беше твърдо решен да танцува с нея поне веднъж тази вечер, и след малко тръгна да я търси. Нямаше я в балната зала или в бара. Беше ли пропуснал шанса си? Не се ли бе държал твърде пасивно от желание да не показва отчаянието си? Не можеше да понесе мисълта, че балът може би ще свърши, без дори да се е докоснал до рамото й. Отново излезе навън. Беше тъмно, но я видя почти веднага. Отдалечаваше се от Грег Пешков и изглеждаше леко зачервена, като че ли е спорила с него. — Може би си единственият човек тук, който не е проклет консерватор — обърна се тя към Уди. Звучеше леко подпийнала.
Уди й се усмихна.
— Благодаря за комплимента.
— Знаеш ли за похода утре? — запита го рязко тя.
Той знаеше. Стачкуващите работници от Металообработващия завод на Бъфало планираха протестна демонстрация срещу побоя над профсъюзните организатори от Ню Йорк. Уди предположи, че спорът й с Грег е бил за това — баща му бе собственик на фабриката. — Смятах да отида — отговори той. — Може да направя снимки.
— Чудесно! — каза тя и го целуна.
Уди толкова се изненада, че почти не й отвърна. В продължение на една секунда стоеше неподвижно, докато устните й допираха неговите, и усети вкуса на уискито върху кожата й. После се посъвзе. Сключи ръце около нея и притисна тялото й до своето; усети как гърдите и бедрата й се допират и го изпълват с наслада. Частица от него се боеше, че тя ще се засегне, ще го отблъсне и ядно ще го обвини в грубиянство; нещо по-надълбоко в него му говореше, че е стъпил на сигурна почва. Имаше нищожен опит в целуването с момичета и никакъв в целувките с осемнадесетгодишни жени, но толкова хареса усещането от меките й устни, че придвижи своите с мънички присвивания към нейните; удоволствието беше изключително, и той бе възнаграден от тихия й стон. Смътно разбираше, че ако някой по-възрастен човек мине покрай тях, сцената би била смущаваща, но беше твърде възбуден, за да занимава ума си с това. Джоан отвори уста и той усети езика й. Това усещане беше ново за него — неколцината момичета, които беше целувал, не го бяха правили. Уди предположи, че тя знае какво върши, а и му хареса; направи същото със своя език. Беше много съкровено и още по-засилващо страстта. Явно това бе трябвало да стори, защото тя отново простена. Той се осмели да постави дясната си ръка на лявата й гръд, нежна и тежка под коприната на роклята. Докато я галеше, усети малка издатина и възторжено разбра, че това е зърното й. Потърка го с палеца си.
Тя се отдръпна от него изведнъж:
— Боже милостиви! Какво правя?
— Целуваш ме — доволно й отвърна той и постави ръцете си на закръглените й бедра. Долавяше топлината на кожата й през копринената рокля. — Да продължим още малко.
Тя отблъсна ръцете му.
— Загубила съм си ума. Та това е Тенисклубът, за Бога! Уди разбираше, че магията се е развалила и че няма да има повече целувки тази вечер. Огледа се. — Не се притеснявай — успокои я той. — Никой не ни е видял. Изпитваше удоволствието да се усеща като заговорник с някого. — По-добре да се прибирам вкъщи, преди да съм направила нещо още по-глупаво.