И се възправи сянка [bg]

Старата родина

Корабът отново се клатеше от лошото време.

Водата в трюма заливаше краката на Аш, стичайки се от едната до другата страна, а плъховете търчаха по тялото му, докато корпусът опасно скърцаше и пукаше.

Възрастният рьошун лежеше в мрака, далеч от това време и място. В съзнанието му изникваха думи, които сякаш изричаше на глас.

Разговаряше с мъртвия си ученик.

Не разбирам — настояваше Нико. — Веднъж ти ми каза, че рьошуните не вярват в личното отмъщение. Че това противоречи на техните принципи.

Да, Нико. Така ти казах.

И въпреки това си тук.

Да, тук съм.

Значи не си вече рьошун?

Той не отговори. Точно в този миг не искаше да мисли за това.

Нали знаеш, че не можеш да ме върнеш обратно — продължи Нико. — Дори и да я убиеш, мен пак няма да ме има.

— Знам това, момче — отвърна Аш на глас към кънтящата тъмнина и плъховете се разбягаха от него.

Известно време Нико мълчеше. От силното клатене на кораба Аш се олюляваше и бе принуден да се държи здраво с ръце и крака, за да запази равновесие.

Кажи ми, учителю Аш — разнесе се отново гласът на Нико. — С какво се занимаваше, преди да станеш рьошун?

Какво съм правил?

Да.

Бях войник. Революционер.

Никога ли не ти се е искало да тръгнеш по друг път? Да станеш фермер може би? Или вечно пиян собственик на селска кръчма?

Разбира се — отвърна Аш.

Кое от двете?

Уморен съм, Нико. Задаваш твърде много въпроси.

Само защото знам толкова малко за теб.

Корабът внезапно се наклони силно и Аш се залепи за корпуса, макар че почти не го забеляза. Изплю солената вода, избърса лице и втренчи ядосан поглед в мрака.

Преди да стана войник, известно време отглеждах ловджийски кучета. Живеех в къщичката си заедно с жена си и сина си. Опитвах се да бъда добър съпруг и добър баща — това е всичко.

А беше ли такъв?

Аш изсумтя.

Едва ли. Бях по-добър войник, отколкото някога съм бил съпруг и баща. Биваше ме да убивам и да помагам в избиването на хора.

Твърде суров си към себе си. Знам, че си нещо много повече от убиец. Имаш добро сърце.

— Не ме познаваш, момче — сопна се Аш. — Не можеш да ми говориш такива неща, нито сега, нито когато и да е.

Ледената вода отново плисна по главата му, стресна го и го върна в настоящето. Той размаха неконтролируемо ръце за момент и изду бузи, опитвайки се да си поеме дъх. Хвана се за ръба на издатината, върху която лежеше, и чу как плъховете зацвърчаха ужасено. Минаха няколко мига, в които той остана да лежи задъхан.