Време на мъчения [bg]

— И аз така предполагам.

Килиан и Хъф бяха от Кълъмбъс, Охайо, но имаха бизнес в Западна Вирджиния. Бяха започнали с продажба на трева, но бързо бяха преминали към оксикодон[12], метамфетамини и всичко друго, което пазарът бе готов да поеме. Бяха амбициозни и се носеха слухове, че са сключили сделка с някакви мексиканци за продажба и дилърство на хероин. Килиан беше от богато семейство, поне по стандартите в тази част на света, и родителите му бяха готови да глезят сина си с пари, стига да стои далеч от тях — оттам двамата с Хъф бяха почерпили първоначалния капитал за бизнеса си. Благоразумно стояха далеч от окръг Пласи или поне така изглеждаше допреди няколко седмици, когато едно хлапе на име Луси Холмс взе свръхдоза на купон и едва не умря. Въпреки че почти никой не можеше да го потвърди, подозираха, че хероинът, който си е инжектирала, е бил доставен, пряко или не, от Килиан и Хъф. Пласи беше неразработен пазар и окуражени от връзките си, двамата младежи бяха решили да си го присвоят.

После изчезнаха и майката и бащата на Килиан, макар да не можеха да бъдат номинирани за награда за родителски грижи, се оказаха достатъчно загрижени за благополучието на сина си, за да вдигнат шум, а овдовялата майка на Хъф добави гласа си към тези на богатите си съседи. И ето че синовете им бяха намерени, гниещи в плитък гроб.

— Това е работа на Отреза — каза Хенкел.

— Не знаем със сигурност.

— Наоколо няма други, които биха затрили две момчета така.

— Може да са разсърдили мексиканските си приятели в Кълъмбъс.

Хенкел знаеше какво се опитва да направи по-възрастният му колега. Шефското място може и да му харесваше, но като при всеки друг служител на закона в окръга — още от времето, когато бяха носили колани с препасани пистолети и извити мустаци, — удоволствието и удовлетворението от работата бяха обратнопропорционални на замесването на Отреза.

— Ако са разсърдили някого там, щяха да са заровени в дупка в Охайо. Няма никакъв смисъл да ги влачат дотук, за да се отърват от телата.

Бентли разгони мухите с шапката си, като че в момента те бяха единственият му проблем, включително и заради упоритото си нежелание да се махнат.

— Напоследък Отрезът си трае.

— Или просто внимават.

— Което ни връща на въпроса как бихме могли да не го преписваме на тях — рече Бентли, като дръпна една сламка. — Обикновено, когато те закопаят някого, се стараят да си остане там.

— Е, и Омир може да задреме[13].

— Не знам какво значи това.

— Значи, че всеки може да допусне грешка.

Бентли се взря в телата.

— Знаеш ли какво щеше да направи Ръс Дъгар с тях?

Дъгар беше шерифът на окръг Пласи преди Хенкел и легендарна фигура тук. Ненавиждаше работата на бюро и в резултат на това стана последният сред силите на закона в Пласи, убит по време на служба. Бил застрелян и оставен да умре край пътя, след като спрял един тип на име Оуен Бик, заподозрян в шофиране в нетрезво състояние — само за да открие, че въпросният мъж е целият в кръв, понеже току-що е убил жена си, и няма никакво желание да се обяснява на когото и да било, особено на шерифа. Дъгар умрял в калта, а Бик отпрашил нататък, вече наясно с факта, че е наложително да се преоблече и да се отърве от колата. Успял да остане незабелязан три дни, но за негово нещастие го открила не полицията, а Отрезът, или поне така се говореше. Отрезът си имаха договорка с Дъгар и явно не останали никак доволни, че тя е била застрашена по такъв начин. Тялото на Бик беше открито да виси с главата надолу от едно дърво от другата страна на границата на окръга. Беше вързано с жица над останките от огън, който бе изпепелил главата и торса на трупа.