Време на мъчения [bg]

28

Одел Уотсън не можеше да заспи. Беше на десет години и живееше с майка си и баба си в покрайнините на Търли в тристаен фургон, който опичаше живи обитателите си през лятото, а през зимата ги принуждаваше да навличат дреха връз дреха. Одел често сънуваше кошмари, но се беше научил да не безпокои жените в дома си с тях. И двете работеха: майка му като готвачка, а баба му — като чистачка, като общо се справяха с три работни места, защото, когато основните й ангажименти позволяваха, майка му също чистеше. Работеше сутрешна смяна в „Шелби“ и ставаше в три и половина, за да бъде там в четири и половина и да се подготви за отварянето на заведението в пет. „Шелби“ се намираше в другия край на града, но понякога, когато времето беше хубаво, майка му ходеше пеша на работа, за да пести бензин.

Всяка сутрин баба му го приготвяше за училище и го качваше на автобуса. Одел я обичаше, но тя беше натрупала много гняв в себе си. Спомняше си как баща й не получил правото да гласува, защото не можел да каже колко мехурчета има в един калъп сапун или как се пише думата „бурлеска“, която не бил чувал дотогава и не знаел какво означава. Когато се върнал две години по-късно, издържал теста за грамотност, дал гласа си и веднага изгубил банковия кредит и работата си.

Баба му била в Монтгомъри през 1965-а, когато бели мъже убили Виола Лиуцо — домакиня от Мичиган, която прекарвала черни активисти от Селма до летището в Монтгомъри в дните, когато на емблемата на Демократическата партия в Алабама пишело „Върховенство на белите“. Убийците по-късно били аплодирани на парад на Ку-клукс-клан, но девет месеца по-късно били осъдени на затвор, а бабата на Одел била сред зрителите на стъпалата на съда. Омъжила се за мъж на име Мейсън Кофи — като кафе, както сам казвал той — ветеран от войната в Корея, служил при Дяконите за защита и правда, чернокожи бивши войници, които осигурявали въоръжена охрана на борците за граждански права в Алабама, Мисисипи и Луизиана.

Накрая баба му и Мейсън се върнали в окръг Пласи, Западна Вирджиния, заедно с единственото си дете — момичето, което по-късно щяло да стане майка на Одел. Мейсън отдавна беше починал, а бащата на Одел ги беше изоставил. Сега живееше в Балтимор и изпращаше пари на Коледа и рождения ден на Одел, стига да си спомнеше и да имаше нещо в наличност. Одел не го бе виждал толкова отдавна, че не си спомняше как точно изглежда.