Време на мъчения [bg]

Той отпи голяма глътка от кутийката.

— Виж сега, може би съм повярвал, че е невинен. Фирмата го беше представлявала и преди — дребна работа, гражданско дело. Харесвах го. Още го харесвам.

— И си поддържал контакт с него, докато е бил в „Уорън“?

— Точно така. Не си падам по зарязването на клиенти. Помагам с каквото мога. Намерих му квартира, уредих му работа. Последния път, когато се чухме, каза, че ще я приеме.

— Кога беше това?

— Вчера сутринта.

— Спомена ли нещо за среща с Атууд?

— Само че след час-два тръгва към „Уошингтън Авеню“. Не звучеше като да е проблем. Това му бяха първите дни навън. Още не му тежеше.

Паркър чу отварянето на врата зад гърба си. Секретарката на Кастин се беше върнала. Беше в края на петдесетте и изглеждаше така, сякаш би сритала Мокси в топките, ако се пробва с нея.

— Какъв беше животът му? — попита Паркър.

— Труден. В началото жена му стоеше до него и присъства в съда, но не бяха близки, а и нито единият не се преструваше, че бракът им не е на разпадане. Никой не се изненада, когато тя поиска развод.

— Някаква идея къде е тя в момента?

— Напусна града. Мисля, че беше някъде от Вирджиния или Западна Вирджиния и се върна там. Не, чакай… Охайо беше. Някъде в Охайо. Звучи като заглавие на песен, нали? Бяха женени от осем години, така че съдията присъди общи условия, което е половината от периода на брака, и тя получи четири години издръжка, както и традиционното обезщетение за преместване. Всичко приключи преди няколко месеца. Мога да прегледам записите на плащанията и да видим къде се намира банката й.

— Ще ми бъде от полза.

Кастин почукна с кутийката по бюрото.

— Може би Бърнел ще изскочи отнякъде — каза той. — Някои изпадат в паника след излизането от пандиза. Преходът е много труден. Пият, друсат се, заминават за Флорида — какво ли не правят. Ще звънна тук-там да видя дали мога да намаля пораженията.

Той пресуши и втората кутийка и я запрати след първата, после взе очилата си и посочи плика.

— Той каза, че не иска договор. Само да ти дам парите.

— Аз ще си водя отчет за часовете и ще върна каквото не съм заслужил.

— Имам чувството, че ще си ги заслужиш докрай — отвърна Кастин, без да оригиналничи. — Препоръчвам ти обаче да подпишеш общо споразумение с фирмата. Ще имаш право да пазиш тайната на клиента — не че си човек, който няма да съдейства на силите на закона, ако го помолят.

Той извади един формуляр от папка и добави някои неща на ръка, след което го подаде на Паркър. Той му хвърли един поглед, преди да подпише.

— Ще събера информацията, която ти е нужна, и ще ти я пратя по имейла — обеща Кастин. — Ако искаш, ще ти направя и хартиени копия.

— Разпечатай всичко, моля те. Обади ми се, когато е готово. и аз ще мина да го взема. Имаш ли резервен ключ за апартамента му?