Време на мъчения [bg]

Хенкел си помисли, че би хвърлил Чанър при Килиан и Хъф, ако посмееше да удари Пери Лътър с шоковата палка, но не каза нищо. Хвърли последен поглед на телата и нареди на Чанър да донесе мушамата от багажника на колата му. Събираха се облаци, а не му се искаше дъждът да отмие уликите.

— Повече нищо не можем да направим за тях — каза той. — Време е да обявим случая.

Фермата на Лътър попадаше в юрисдикцията на Мортънсвил, а телата бяха открити извън града, но нито Хенкел, нито Бентли бяха в състояние да се захванат с разследване на убийство. Това беше работа за щатската полиция.

Бентли не помръдна, а Хенкел забеляза, че и Чанър се е спрял и ги гледа.

— Добре ще бъде, ако се разчуе, че телата са намерени — каза Бентли.

Хенкел много добре разбираше какво има предвид.

Кажи на Отреза, и то преди детективите да довтасат.

— Скоро всички ще разберат — отвърна той.

— Да, но…

Хенкел го погледна.

— Не мога да ти попреча да се обадиш на когото поискаш, или да си тръгнеш оттук — каза той, — но ако възникне проблем и щатската полиция или федералните дойдат да душат наоколо, добре ще бъде да можеш да обясниш всяко свое действие след откриването на гроба. Това важи и за теб, Роб. Ясно?

След кратко мълчание Чанър кимна. Бентли сви рамене.

— Нищо конкретно нямах предвид — каза той.

Да бе, помисли си Хенкел.

— Хайде, Роб, донеси мушамата. Аз ще информирам щатската полиция. — Той се обърна отново към Бентли. — Освен ако не предпочиташ ти да го направиш.

— Не, ти си — отвърна Бентли, но поне имаше благоприличието да не го погледне в очите.

— Да — рече Хенкел, — така и предполагах.

Той се качи по склона след Чанър и остави Бентли да се слее с цялата смрад на покварата и разложението.